Выбрать главу

— Чуй ме, момиченце. Държа сестра ти и ако не напуснеш дома си и не изчезнеш някъде през следващите три дни, ще я накарам да съжалява, че не си ме послушала.

— Ако я докоснеш, ще ти забия кол в сърцето.

Той се засмя горчиво.

— Няма да ми е за първи път. А сега излез от къщата си и ме остави да се оправя с това.

— А Аманда?

— Докато ме слушаш, тя е в безопасност.

Кириан върна телефона на младата жена.

— Здрасти отново, Табита — каза тя смутено.

— Какво ти е направил? — попита сестра й.

— Нищо — отвърна Аманда, като поруменя при спомена за целувките му. Нищо, ако не се броеше това, че те я бяха възбудили по невероятен начин.

— Добре, слушай — каза сестра й. — Ще отида у Ерик, ще съберем бандата и после ще те намерим.

— Не! — извика Аманда, когато видя как лицето на Хънтър потъмня от гняв. Сърцето й замря, когато си даде сметка, че той може да е чул думите на сестра й. — Чу ли я? — попита го само с устни тя.

Той кимна утвърдително.

По тялото й полазиха студени тръпки.

— Слушай, Таби, аз съм добре. Просто направи каквото той иска. Разбра ли?

— Ами, не знам…

— Моля те, имай ми доверие.

— На теб ти имам, но на него? По дяволите, дори не знам кой е той.

— Знам — каза Аманда. — Иди у мама и ще поддържаме връзка. Разбра ли?

— Добре — промърмори сестра й, — но ако не се обадиш до осем вечерта, тръгвам на лов.

— Хубаво, ще ти звънна по-късно. Обичам те.

— Аз също.

Аманда затвори телефона.

— Чу ли всичко?

Кириан се наведе над нея. Тялото му бе толкова близко, че тя усети неговата жар. Изгледа я втренчено.

— Всичките ми сетива са силно развити. — Очите му се насочиха към гърдите й и зърната й се втвърдиха от настойчивия му поглед. — Мога да чуя как учестено бие сърцето ти, как кръвта тече във вените ти, докато седиш тук, питайки се дали наистина ще те нараня.

Този мъж бе наистина плашещ.

— А ще го направиш ли? — прошепна Аманда.

Погледът му срещна нейния.

— Ти как мислиш?

Взря се в очите му, като се мъчеше да отгатне мислите и чувствата му, но той бе непроницаем като стена.

— Честно казано, не знам.

— По-умна си, отколкото си мислех — каза Кириан и направи крачка назад.

Тя не знаеше какво да отговори, ето защо позвъни в службата си и каза, че е болна.

Хънтър отново разтърка очите си.

— Пречи ли ти светлината? — попита тя.

Той отпусна ръка.

— Да.

Аманда си спомни какво беше казал за сетивата си. Преди да успее да му зададе още някой въпрос, Кириан взе телефона и набра някакъв номер.

— Hola, Rosa.10 Как си?

„Испански? — помисли си тя заинтригувано. — Той говори безупречно испански?“

Още по-интригуващо бе невероятно сексуалното звучене на тези думи, произнесени с неговия странен акцент.

— Si, bien. Necesito hablar con Nick, por favor.11

Притиснал слушалката между бузата и рамото си, Хънтър започна да разтрива китката си, върху която гривната на белезниците бе оставила червен белег. Аманда се зачуди дали си даваше сметка, че всеки път, когато ги погледнеше, в очите му блясваше дива ярост.

— Здравей, Ник — каза Кириан след минутка. — Искам да вземеш колата ми от ъгъла на „Ибервил“ и „Клей“ и да я докараш до болница „Сейнт Клод“. Можеш да я оставиш на служебния паркинг. — Той пусна гривната на белезниците и хвана слушалката. — Да, знам, че да се работи за мен е отвратително, но не можеш да се лишиш от заплатата и другите бонуси. Излез в три часа и след като оставиш колата ми, можеш да се прибереш по-рано вкъщи. — Хънтър помълча няколко секунди, докато слушаше отговора. — Също така вземи резервния куфар от кабинета… да, точно него. Донеси го заедно с резервните ключове в болницата и кажи да ги предадат на доктор Тейт Бенет. — После Кириан се наежи, сякаш Ник бе казал нещо, което го ядоса. — Да, утре можеш да си вземеш почивен ден, но дръж пейджъра и телефона си включени, в случай че ми потрябва нещо. — След това Хънтър изръмжа: — Момче, не ме карай да сменям тона. Забравяш, че знам къде спиш. — Макар че думите му бяха сурови, в гласа му се долавяше хумор. — Добре, но гледай да не съсипеш отново съединителя. Ще се видим по-късно.

Аманда го погледна въпросително.

— Е, кой е Ник?

— Моето момче за всичко.

Тя го изгледа възмутено.

— Господи, не може ли поне веднъж да дадеш конкретен отговор? Навярно ще е по-добре да извикаме Тейт, преди да се превърнеш в мъртъв или нежив, или в каквото се превръщате вие вампирите.

вернуться

10

Здравей, Роза. (исп.) — Б.пр.

вернуться

11

Да, точно така. Трябва да говоря с Ник, моля (исп.) — Б.пр.