— Ха, ха — отвърна той с усмивка.
„Да му се не види, става такъв секси вампир, когато се усмихва.“
— Ник знае ли какъв си? — полюбопитства младата жена.
— Това е известно само на тези, които трябва да го знаят.
Аманда обмисли думите му.
— В такъв случай, предполагам, че трябва да се смятам за привилегирована.
— „Прокълната“ е по-подходящата дума.
— Не — възрази тя, като отново се замисли над казаното. — Когато не си саркастичен, страховит или високомерен, не си толкова лош за компания. — После добави дяволито: — Разбира се, не мога да преценя съвсем точно само по двете минути, когато не си бил едно от тези три неща, откакто съм до теб.
Изражението на лицето му се смекчи.
— Не знам за теб, но аз трябва да поспя. Нощта беше дълга и съм изтощен.
Аманда също бе уморена, но като погледна тапицирания с изкуствена кожа диван, осъзна, че двамата никога не биха могли да се поберат на него.
Кириан се ухили срещу нея.
— Ти вземи дивана, а аз ще спя на пода.
— Ще можеш ли?
— Спал съм и на по-лоши места.
— Да, но не ти ли е нужен ковчег?
Той й хвърли развеселен поглед, но не каза нищо, докато я отвеждаше към дивана. Малко след като легна, Аманда разбра, че така няма да стане.
— Не ми е удобно. Не мога да заспя, докато ръката ми виси навън, а и съм два пъти по-дълга от дивана.
— Какво предлагаш?
Тя грабна одеялото и възглавницата и се разположи на пода до него. Хънтър трепна, когато тя легна толкова близо, че почувства топлината на тялото й. Нещо по-лошо, единственият начин, по който можеха да спят удобно, бе да я прегърне с едната си ръка. Като любовник.
Тази мисъл го прониза толкова дълбоко, че за миг дъхът му секна, като си спомни за последния път, когато бе допуснал грешката да бъде с жена и да забрави своята бдителност. В съзнанието му изникнаха нежелани спомени за кръв и за жестока, нестихваща болка с такава мъчително яснота, че Кириан потрепери. Това е минало, каза си той. Стара история. Въпреки това някои неща не можеха да бъдат забравени. Даже мъж с невероятни психически способности като него не можеше да ги зарови дълбоко.
„Не мисли за това.“
Сега не беше време за спомени. Бе настъпил моментът да бъде практичен. Тази вечер Дезидерий щеше да го преследва и ако искаше да спаси Аманда и сестра й, беше длъжен остане буден и да бъде нащрек.
Той затвори очи и си наложи да се отпусне. Докато младата жена не се размърда и задникът й не се притисна в слабините му. Кириан стисна зъби. Цялото му тяло пламна, когато вдъхна приятния аромат на рози, който се носеше от нея. Беше минало невероятно дълго време, откакто за последен път бе спал с жена. Толкова отдавна не се беше осмелявал да затвори очи, лежейки с някоя до себе си.
Желанието е коварно нещо. Но той бе научил този урок по трудния начин, по времето, когато се сражаваше срещу римляните. Като преглътна мъчително, Хънтър се помъчи да изхвърли всички мисли от съзнанието си. В миналото нямаше нищо, за което си заслужаваше да си спомня. Нищо, освен болка, която бе толкова силна, че дори и след две хиляди години все още можеше да го постави на колене.
„Концентрирай се — каза си той, разчитайки на солидното си военно обучение. — Сега е време за почивка.“
Аманда се напрегна, когато Нощният ловец се обърна, така че гърбът й се озова залепен за гърдите му. А когато я прегърна с едната си ръка, сърцето й се разтуптя. Притиснатото му към нея силно и стегнато тяло направо я подлудяваше. Тя се втренчи в дланта му, която висеше пред лицето й. Пръстите му бяха толкова дълги и изящни, че можеха да принадлежат на художник или музикант. Боже мой, беше така трудно да не забрави, че той не е човек.
„Ти лежиш до вампир!“
„Не, той е Нощен ловец.“
Не че наистина разбираше каква е разликата. Но щеше да я разбере по един или друг начин.
Аманда лежа часове наред, заслушана в дишането на Кириан. Разбра точно кога той най-сетне заспа, защото ръката му се отпусна върху нея, а дишането във врата й стана равномерно. Чуваше как хората извън кабинета на Тейт идваха и си отиваха, как по високоговорителя извикваха различни лекари или се даваха разпореждания.
Малко след обяд Тейт им донесе храна, но тя не му позволи да събуди Хънтър. Аманда изяде половината от сандвича си и отново легна, чудейки се как можеше да се чувства в безопасност с вампир, когото едва познаваше. Леко се обърна, за да го погледне. Той наистина беше прекрасен. Докато спеше, косата му бе паднала върху очите, а умиротвореното му лице излъчваше момчешки чар. Разглеждайки съвършено очертаните му устни, младата жена си спомни техния вкус, жадното им, ненаситно докосване до шията й. Споменът за тези целувки още изгаряше устните й и я караше да потръпва от желание. Бяха я целували безброй пъти, но нито един друг мъж не я бе карал да се чувства така. Усещането от съединяването на устните им бе разпалило кръвта й.