Как го бе постигнал? Какво в Хънтър я караше против волята й да копнее за него? Дали се дължеше отчасти на способностите му на безсмъртен? Тя не беше нимфоманка. Имаше напълно нормални сексуални желания — нито твърде големи, нито твърде малки. И все пак, всеки път, когато го погледнеше, искаше да докосне тялото му, устните, косата му.
Какво й ставаше?
„Спри да мислиш за това!“ Аманда затвори очи и започна да брои отзад напред от сто до едно. Като стигна до шейсет, си даде сметка, че е безполезно. Въздъхна и разсеяно протегна ръка да пипне пръстена му. Преди да си даде сметка какво прани, тя вече държеше ръката му между дланите си.
Кириан сънливо промърмори нещо и се притисна по-плътно до нея. Аманда отвори широко очи, когато горещият му дъх опари бузата й и възбуденият му член смущаващо се опря до бедрото й. Несъзнателно тя стисна ръката му и в следващия миг той я придърпа в прегръдките си, сякаш искаше да я защити с тялото си. Хънтър прошепна нещо на непознат език, после отново притихна, все още дълбоко заспал.
Сърцето й лудо затуптя. Никой не я беше прегръщал така властно, като че ли изцяло му принадлежеше. Струваше й се, че силата му я обгръща като пашкул. Най-странното от всичко бе, че някъде дълбоко в себе си тя харесваше това усещане повече, отколкото й се искаше да признае.
Сгушена в ръцете му, младата жена най-после заспа.
Аманда се събуди, чувствайки как нечие твърдо бедро се мушна между краката й, а една гореща длан се пъхна под пуловера й и започна да опипва корема й. Ръката на Хънтър я притискаше толкова силно, че тя едва дишаше.
— Липсваше ми — прошепна той нежно миг преди да плъзне ръка под сутиена й и да обхване едната й гърда.
Аманда простена от удоволствие, когато топлите му пръсти бавно започнаха да галят кожата й с едва сдържана страст. Докосването му я изпълни с желание и тя с върховно усилие успя да се въздържи да не се обърне и да го целуне.
— Теона — промълви Хънтър.
— Ей — извика Аманда, обидена до дъното на душата си, че е посмял да я нарече с името на някаква друга жена. Щом щеше да я опипва, по-добре бе да си спомни кого, по дяволите, опипва. — Какво правиш?
Кириан се напрегна, вече напълно буден, и отвори очи. Първото нещо, което почувства, бе меката топла гръд, изпълнила шепата му. Второто бе пулсиращата болка в тялото му, което копнеше за облекчение.
Мамка му! Той дръпна като опарен ръката си. Какво правеше, по дяволите?
Задачата му бе да я защити, а не да я докосва. Особено, когато му бе така хубаво да я държи в обятията си. Последния път, когато бе допуснал тази грешка с една жена, бе заплатил за това с душата си.
Аманда видя объркването, изписано на лицето му, когато се отдръпна от нея и седна.
— Коя е Теона? — попита.
В очите му проблесна омраза.
— Никоя.
Добре, явно не харесваше Теона, когато беше буден, но преди това за миг…
Кириан бавно се изправи на крака и й помогна да стане.
— Спал съм повече, отколкото възнамерявах. Слънцето вече залязва.
— Това някакъв странен паранормален усет за слънцето ли е?
— Като се има предвид, че живея и умирам, когато то изгрява и залязва — да. — Той я дръпна към вратата. — Нали каза, че познаваш някой, който може да ни освободи от белезниците?
— Да, те трябва да са си вкъщи. Искаш ли да се обадя, за да се уверя?
— Да.
Аманда отиде до бюрото, взе телефона и позвъни на Грейс Алекзандър.
— Здравей, Грейси — каза тя, щом жената отсрещна вдигна телефона. — Обажда се Аманда. Чудех се дали ще си бъдете у дома тази вечер? Искам да ви помоля за една услуга.
— Разбира се. Родителите на съпруга ми ни дойдоха за малко на гости, но те могат да се занимават с децата. Ще ми кажеш ли…?
— Не е за по телефона. Ние ще дойдем възможно най-скоро.
— Ние? — в гласа на Грейс прозвуча любопитство.