— Ще ме придружи един приятел, ако нямате нищо против.
— Разбира се, че не.
— Благодаря. До скоро. — Аманда затвори телефона.
— Всичко е наред — каза тя на Хънтър. — Грейс живее зад хотел „Сейнт Чарлз“. Знаеш ли къде е?
Преди той да успее да отговори, влезе Тейт с черно куфарче в ръка.
— Здравей — поздрави той Кириан. — Предположих, че по това време вече ще сте станали. Преди няколко часа дойде мъж на име Ник и остави това за теб.
— Благодаря — отвърна Хънтър, като взе куфарчето. Сложи го върху бюрото и го отвори.
Аманда се ококори при гледката, която се разкри: два пистолета, един автомат, кобури, мобилен телефон, три странни на вид ножа и чифт слънчеви очила с малки кръгли стъкла.
— Тейт — каза Хънтър с дружески тон, на който тя не бе смятала, че е способен. — Ти си истински приятел.
— Надявам се, че Ник не е забравил нещо.
— Не, всичко е тип-топ.
Аманда изненадано повдигна вежда от странния факт да чуе съвременен американски жаргон от устата на човек, който говореше с толкова чужд, съблазнителен акцент.
Тейт им кимна и излезе.
Аманда наблюдаваше как Хънтър закопча колана с кобурите на ханша си и дръпна предпазителя на всеки от пистолетите, за да вкара патрон в цевта. После спусна предпазителите, завъртя умело пистолетите и ги мушна в кобурите, така че да ги скрие под якето си. След това взе един нож балисонг12 и го пъхна в задния си джоб. Другите два ножа потънаха в джобовете на якето, а мобилният телефон и джобният компютър закачи на колана си.
Младата жена сбърчи чело при вида на целия този арсенал.
— Мислех си, че вампирите могат да бъдат убити само като се забие дървен кол в сърцето им.
— Пробождането на сърцето с дървен кол може да убие всяко живо същество. Но ако не се получи, бягай с всички сили — отбеляза невъзмутимо Кириан. — Ще го кажа отново, скъпа, гледаш твърде много телевизия. Нямаш ли личен живот?
— Не, за разлика от теб, имам блажено скучен живот, в който никой не се опитва да ме убие. И знаеш ли какво? Той ми харесва и аз наистина искам да се върна към него.
Очите му весело заблестяха.
— Добре, тогава да вървим да намерим твоя приятел, който ще ни раздели, за да можеш да се върнеш към скучния си живот, а аз да продължа по моя опасен път.
Като й хвърли сладострастен поглед, Хънтър прокара език по кучешките си зъби. После си сложи слънчевите очила.
Пулсът на Аманда се учести. С тъмните очила той повече от всякога й заприлича на вдъхновен поет. Младата жена трябваше да положи огромни усилия, за да не се втурне в прегръдките му и да не помоли отново да я целуне.
Кириан пъхна ръката си в джоба на якето си, за да скрие белезниците, след което я изведе от офиса на Тейт и я поведе по коридора на болницата.
Докато вървяха, тя забеляза плавната му като на хищник походка и изтънчената му външност. От него се излъчваше естествена грация. Това беше много опасно качество. То привличаше вниманието на всички жени, край които минаваха. Обаче Хънтър сякаш не ги забелязваше и вървеше целеустремено към задния вход.
Щом излязоха на паркинга, Аманда тихо подсвирна, като видя паркираното на едно от служебните места ламборгини „Диабло“. Падащата отгоре светлина се отразяваше от гладката черна повърхност на автомобила, образувайки нещо като ореол. Тя обикновено не се интересуваше от коли с едно-единствено изключение — ламборгинито.
То сигурно принадлежеше на някой хирург. Или поне така си мислеше, докато Хънтър не се приближи до него.
— Какво правиш? — попита Аманда.
— Сядам в колата си.
Тя зяпна изумено.
— Твоя ли е?
— Не — отвърна той саркастично. — Крада я с ключ в ръката си.
— О, боже — възкликна Аманда, — сигурно си много богат!
Хънтър смъкна слънчевите очила на носа си и я погледна раздразнено над тях.
— Направо е невероятно колко много може да спести човек за две хиляди години.
Аманда примигна, докато осмисляше думите му. Възможно ни бе той наистина да е…
— Наистина ли си на такава възраст? — попита тя невярващо.
Кириан кимна утвърдително.
— За да бъдем точни, през юли миналата година навърших две хиляди сто осемдесет и две години.
Младата жена прехапа долната си устна, оглеждайки великолепното му тяло.
— Изглеждаш добре за старец. Аз самата не бих ти дала повече от триста години.
12
Сгъваем нож, чието острие е скрито в дръжка, състояща се от две части. Нарича се още „нож пеперуда“ или „китайска ножка“. — Б.пр.