Хънтър се засмя и мушна ключа в ключалката. Докато Аманда чакаше да отвори вратата, малкото дяволче в нея не можа да устои да не го подразни:
— Знаеш ли, казват, че мъжете, които карат такива коли, така компенсират малкия си… — тя многозначително погледна към слабините му, спирайки поглед на издатината под дънките му — … „пакет“.
Кириан повдигна изненадано вежда и като отвори вратата, й отправи усмивка, която беше едновременно закачлива, топла и лукава. Преди да разбере какво е намислил, Хънтър пристъпи към нея, зашеметявайки я с мъжкия аромат и сила, които се излъчваха от него, хвана ръката й, която бе прикована с белезниците за неговата, и я притисна към издутината на слабините си. Не, той определено нищо не компенсираше.
Кириан наведе глава и прошепна в ухото й:
— Ако искаш по-убедително доказателство…
На Аманда й секна дъхът от неописуемо приятното усещане в дланта. Под дънките му съвсем не бе напъхан навит на руло чорап.
Той се взря в устните й и обхвана лицето й със свободната си ръка. В този момент тя разбра, че отново ще я целуне.
„Да, моля те!“
— Чук-чук — долетя от тъмнината гласът на Дезидерий.
4
— Е, това не е ли липса на възпитание? — каза Кириан спокойно, като свали слънчевите си очила и ги пъхна в джоба на якето си. Движенията му бяха преднамерено бавни и Аманда разбра, че това бе начинът му да покаже на Дезидерий колко малко значение отдава на неговата заплаха. — Тъкмо се канех да целуна моето момиче и ти ни прекъсна. Какво, да не си израснал в плевня? — С хладнокръвие, което я изуми, Нощният ловец се обърна към своя враг: — Между другото, ако пипнеш жената или ламборгинито, си мъртъв.
Дезидерий излезе от сенките и застана в един осветен от ярката луна участък. Контрастиращата жълтеникава светлина на уличната лампа, която падаше под странен ъгъл зад него, му придаваше зловещ вид, въпреки ангелската му красота.
— Имаш хубава кола, Нощен ловецо — заяви той. — Точно тя прави проследяването ти толкова лесно. Що се отнася до заплахата ти, аз вече съм мъртъв. — Съвършените му устни се извиха в подигравателна усмивка. — Същото се отнася и за теб.
Облечен в моден син костюм на тънко райе, Дезидерий изглеждаше като високо платен манекен. Имаше нежна златиста кожа, а русата му коса бе с една нотка по-светла от тази на Кириан. Красотата му бе толкова безупречна, че изглеждаше почти нереална. Той изглеждаше на не повече от двайсет и пет години — мъж в разцвета на своята сила и сексуална привлекателност.
Аманда преглътна, потръпвайки от страх. Имаше нещо нередно в това един толкова жесток човек да изглежда така съвършен. Единственото, което издаваше истинската му природа, бяха дългите му кучешки зъби, които не си правеше труда да крие, докато говореше.
— Почти ненавиждам мисълта, че трябва да те убия, Нощен ловецо. За разлика от другите, които съм надвивал, ти притежаваш много забавно чувство за хумор.
— Е, старая се. — Кириан застана между него и Аманда. — А сега защо не направиш нещата още по-интересни и не пуснеш жената да си върви?
— Не.
И изведнъж, сякаш от нищото, те бяха нападнати. Аманда чу рязко щракване. Като сграбчи ръката й, която бе прикована към неговата, така че да не я нарани по време на боя, Хънтър изрита първия златен вампир с върха на ботуша си. Когато вампирът се разпадна на прах, тя осъзна, че щракването е било от освобождаването на острието в ботуша му. После острието незабавно се прибра.
С движение, сякаш взето направо от холивудски филм, Кириан удари с лакът друг вампир и после го метна с главата надолу на земята. След това светкавично приклекна, отвори със замах ножа пеперуда, заби го в гърдите на деймона и го затвори с въртеливо движение, когато и този вампир се разпадна на прах.
Хънтър скочи на крака. От сенките изникна трети. Действайки по инстинкт, Аманда се завъртя и го изрита. Улучи го право в слабините и го запрати със стон на земята. Кириан я погледна изненадано.
— Черен колан по айкидо — каза тя.
— По всяко друго време щях да те целуна за това. — Той се усмихна и погледна над рамото й. — Наведи се.
Тя се подчини и той метна един нож право в гърдите на друг вампир, който изчезна сред облак черна пара. Хънтър измъкна единия пистолет.
— Влизай в колата! — нареди й той, като я бутна към шофьорската седалка.
С треперещо от притока на адреналин тяло, Аманда се качи толкова бързо, колкото й позволиха белезниците и ръката му, която я държеше.