Прехвърли се над скоростния лост и седна на другата седалка, докато той стреляше по вампирите.
Кириан влезе в колата след нея, затвори вратата и запали двигателя. Мили боже, той бе удивителен и напълно спокоен. Никога досега не бе виждала подобно нещо. Хънтър бе абсолютно невъзмутим. Друг красив, русокос вампир скочи на предния капак, когато Кириан включи на задна и натисна педала на газта. Оголил зъби, вампирът се опита да счупи с юмрук предното стъкло.
— Не казах ли да не докосвате ламборгинито? — изръмжа Хънтър миг преди да завърти рязко волана и да запрати вампира във въздуха. — А ми разправяха, че вие, момчета, не можете да летите — добави той, като изправи колата и се насочи към улицата. — Мисля, че Ахерон трябва да актуализира наръчника си.
Аманда забеляза, че ги преследват два автомобила.
— Боже мой — прошепна тя, като постави ръката си върху солидната му китка, за да му осигури колкото се може по-голяма свобода да борави със скоростния лост. Положението ставаше все по-напечено и последното нещо, което искаше, бе да му пречи да я измъкне невредима.
— Дръж се здраво — каза Кириан, като включи радиото и увеличи скоростта.
В колата зазвуча „Този мирис“ на „Линърд Скинърд“13, когато излязоха от паркинга на улицата.
Скована от страх, Аманда започна да реди молитви, въпреки че не беше католичка.
— Фаровете! — извика тя, осъзнавайки, че той кара в абсолютна тъмнина и че стъклата на автомобила са затъмнени повече от разрешеното от закона. — Фаровете ще бъдат много полезни точно сега!
— Тъкмо обратното, повярвай ми, защото те толкова дразнят очите ми, че едва виждам.
— Вярвам ти колкото на левия си крак — отвърна рязко тя и се вкопчи със свободната си ръка в предпазния колан, сякаш бе спасително въже. — Аз не съм безсмъртна като теб.
Кириан се засмя.
— Да, и на мен няма да ми се размине при сериозна автомобилна катастрофа.
Аманда го погледна възмутено.
— Наистина ненавиждам чувството ти за хумор.
Усмивката му стана още по-широка.
Носеха се с пълна скорост по натоварените улици на Ню Орлиънс, преминавайки от едно платно в друго, докато Аманда не започна да усеща, че й прилошава от страх. Да не говорим за няколкото случая, в които бе напълно сигурна, че ръката й ще се откъсне от резките му движения. Преглъщайки мъчително, младата жена правеше всичко възможно да не повърне, като се притискаше към облегалката.
Огромен черен шевролет се изравни с тях и се опита да ги блъсне в един влекач с полуремарке. Като стисна зъби, Аманда сподави вика си.
— Не изпадай в паника — каза Хънтър, надвиквайки музиката, като завъртя волана, за да мине под полуремаркето. Той увеличи скоростта. — Не ми е за първи път.
Дъхът на Аманда секна, когато навлязоха в съседното платно, където един червен файърбърд чакаше възможност да ги блъсне. Нощният ловец едва не се вряза в една паркирана кола.
Младата жена бе обхваната от такава силна паника, че единственото, което можеше да направи, бе само да възклицава отривисто. И да се моли. Тя редеше молитва след молитва. Докато стигнат до междущатската магистрала, пред очите й като светкавица премина целият й скучен живот. И не й хареса това, което видя. Беше твърде кратък. Имаше много неща, които искаше да направи, преди да умре, в това число да докопа Табита и да й избие от главата всички глупости.
Внезапно зад тях отново се появи черният шевролет и се опита да ги изблъска от пътя. Кириан натисна спирачките и рязко изви колата, която занесе настрани. Стомахът й се сви на топка.
— Знаеш ли — каза спокойно Хънтър, — аз наистина мразя римляните, но трябва да призная, че техните потомци произвеждат страхотни автомобили.
Той смени скоростта и отново натисна педала на газта, профучавайки край шевролета. Прескочиха средното платно, пресякоха лентата за насрещно движение и навлязоха толкова бързо в изхода от магистралата, че единственото, което Аманда видя, бе проблясването на размазани светлини.
Шумотевица от надути клаксони и свирене на спирачки изпълни ушите й. Тя бе последвана от стържене на метал, силен трясък и хрущене, когато пълният с деймони файърбърд се заби в черния шевролет. Понтиакът блъсна другата кола с деймони в подпорната стена на пътя, от което се завъртя във въздуха и падна насред уличното движение.
Аманда още не си бе поела дъх, когато шевролетът на деймоните спря край магистралата, без да се блъсне в друга кола.