Кириан нададе ликуващ вик, като завъртя рязко волана, за да обърне ламборгинито насред платното в противоположната посока. Той натисна спирачките и погледна към хаоса, който бяха оставили зад себе си.
Разтреперана от страх, Аманда стреснато възкликна. Хънтър изключи радиото и се усмихна триумфално.
— Без нито една драскотина на ламборгинито. Ха! Гълтайте прахта ни, гадни душеядци.
Като включи на скорост, той даде газ, направи остър завой, гумите на колата изсвириха пронизително и те се понесоха с пълна скорост към Квартала14.
Аманда седеше зашеметена и невярваща, докато с всички сили се мъчеше да диша дълбоко и равномерно.
— Това всъщност ти доставя удоволствие, нали?
— О, да, по дяволите. Видя ли изражението на лицата им? — Хънтър се засмя. — Мамка му, обичам тази кола.
Тя вдигна очи към небето и отправи молитва към Бога.
— Господи, моля те да ме разделиш с този маниак, преди да умра от страх.
— Хайде сега — рече Кириан подигравателно. — Не ми казвай, че кръвта ти не се разбушува във вените.
— О, да, така е. Всъщност кръвта ми препуска толкова бързо, че изобщо не знам защо сърцето ми все още не се е пръснало. — Тя се втренчи в него. — Ти си луд човек.
Смехът му мигновено секна.
— Някога бях такъв.
Аманда преглътна мъчително, долавяйки пустотата в гласа му. Без да иска, тя явно бе засегнала болното му място. С потиснато настроение, тя му даваше указания за пътя до дома на Грейс, намиращ се зад хотел „Сейнт Чарлз“.
След няколко минути те спряха на алеята за автомобили зад черния рейндж роувър на Джулиън Алекзандър. Задната броня бе леко смачкана от последния му сблъсък с улична лампа. Клетият Джулиън наистина бе заплаха на пътя. Тя погледна скришом Нощния ловец. В сравнение с него Джулиън май не беше толкова зле в края на краищата. Най-малкото той никога не я бе довеждал до прединфарктно състояние.
Кириан й помогна да слезе от колата през шофьорската врата и я поведе към къщата. Всички прозорци на старомодната постройка светеха и през дантелените пердета тя видя, че Грейс седи на креслото във всекидневната. Дребничката брюнетка бе вързала дългата си коса на конска опашка, а коремът й бе два пъти по-голям от последния път, когато Аманда я бе видяла. Въпреки че бебето се очакваше чак след девет седмици, бедничката Грейс изглеждаше така, сякаш щеше да роди всеки момент.
Тя се смееше на нещо, но гостите на Джулиън не се виждаха никъде.
Аманда спря, за да приглади с ръка косата си, поизпъна мръсните си дрехи и закопча якето си, за да прикрие кървавите петна.
— Грейс каза, че имат гости, затова смятам, че трябва да се помъчим да не се набиваме много на очи, съгласен?
Кириан кимна утвърдително и тя натисна звънеца.
След кратко изчакване вратата им отвори Джулиън Алекзандър. Със своя почти двуметров ръст той бе не по-малко впечатляващ от Хънтър. Русата му коса бе със същия светъл нюанс, а очите му бяха с най-яркосиния цвят, който Аманда бе виждала. Чертите на лицето му бяха перфектно изваяни, но това не бе изненадващо, имайки предвид, че майка му бе гръцката богиня Афродита. Дружелюбната му усмивка помръкна, когато погледът му се спря на Хънтър. Долната му челюст увисна от изненада. Аманда се обърна и видя същата реакция и у Нощния ловец, който стоеше като истукан.
— Джулиън Македонски? — недоверчиво попита Хънтър.
— Кириан Тракийски?
Преди да успее да помръдне, двамата мъже се хвърлиха в прегръдките си като отдавна изгубени братя. Ръката й стърчеше нагоре, докато Кириан прегръщаше Джулиън.
— О, богове — извика той. — Наистина ли си ти?
— Не мога да повярвам — отвърна Кириан, като се отдръпна назад и огледа смаяно Джулиън от глава до пети. — Мислех, че си мъртъв.
— Аз ли? — възкликна Джулиън. — Ами ти? Чух, че римляните са те екзекутирали. Зевс Гръмовержецо, как може да си тук? — Той сведе очи и видя белезниците. — Какво, по…?
— Точно затова сме тук — вметна Аманда. — Бяхме заключени заедно и се надявам, че ще можеш да ни разделиш.
— Изработени са от втория ти баща — каза Кириан. — Случайно да ти се намира ключ за тях?
Джулиън се засмя.
— Предполагам, не бива да се изненадвам. Поне този път тя не е амазонска принцеса с разярена майка, която иска да бъдат отстранени някои части на тялото ти. — Той поклати глава като баща, който хока сина си. — Минаха две хиляди години, а ти пак се оказваш замесен в невероятни бъркотии.