Хънтър се усмихна кисело.
— Някои неща не се променят. Имаш ли нещо против да ми направиш още една услуга?
Джулиън вирна глава.
— Доколкото си спомням, последния път ти направих две услуги.
— О, да, забравих за Примария.
От изражението на Джулиън Аманда разбра, че той не е забравил, и страшно й се прииска да разбере какво се е случило тогава. Но за това щеше да има време по-късно. Първо искаше да освободи ръката си. Тя подсещащо раздрънка веригата. Джулиън отстъпи назад, за да влязат.
— Всъщност имате късмет — каза той, като ги въведе във всекидневната.
Грейс не бе помръднала от креслото си, но сега държеше в скута си Ванеса, докато красивата, русокоса майка на Джулиън седеше на дивана и закачаше Никлос с една мека кукла. До Афродита седеше висок, тъмнокос мъж, който държеше на ръце Никлос и се смееше на закачките на двамата.
При вида на тази старомодна семейна сцена Нощният ловец рязко си пое дъх. Той грубо блъсна Аманда настрани от него миг преди Афродита да вдигне очи и да изругае. Преди Аманда да проумее какво става, богинята вдигна ръка и от дланта й изригна нещо като светкавица, която удари Хънтър. Електрическият заряд го запрати на пода и той повлече със себе си и младата жена. Тя се стовари върху гърдите му. Видя изгарянето на рамото му и усети мириса на тлееща плът.
Аманда подозираше, че болката от подобна рана сигурно е мъчителна, но той дори не трепна. Вместо това, бързо свали слънчевите си очила, отблъсна я от гърдите си и се опита да я отдалечи колкото се може повече от себе си. Като се изправи на крака, Хънтър застана между нея и Афродита.
— Как смееш? — изкрещя богинята и красивото й лице се изкриви от ярост. Тя присви очи, стана от дивана и тръгна към Кириан като смъртоносен хищник. — Знаеш, че не трябва да се появяваш в наше присъствие.
Джулиън я сграбчи, преди тя да е стигнала до тях.
— Майко, спри! Какво правиш?
Афродита изгледа гневно сина си.
— Как смееш да водиш пред мен Нощен ловец? Знаеш, че това е забранено!
Джулиън намръщено се обърна към Кириан. На лицето му се четеше изумление.
Хънтър погледна през рамо Аманда.
— Скоро ще бъдеш свободна, скъпа — прошепна той.
Афродита вдигна ръка.
Ужасена, младата жена осъзна, че богинята иска да го убие. Не! Думата заседна в гърлото й, а сърцето се разтуптя от обзелата я паника. Джулиън хвана китката на майка си, преди тя да е метнала нова мълния срещу Хънтър.
— Не, майко — изръмжа той. — Нощен ловец или не, той е единственият човек, който винаги е пазил гърба ми, докато всички други се молеха за моята смърт. Ако го убиеш, никога няма да ти простя.
Лицето на Афродита се вкамени. Джулиън пусна ръката й.
— През целия си живот не съм те молил за нищо. Но сега те моля като син, помогни му. Моля те.
Афродита премести поглед от Джулиън към Кириан. Колебанието, което се четеше в очите й, бе почти осезаемо.
— Хефест — обърна се Джулиън към мъжа на дивана. — Ще ги освободиш ли?
— Това е забранено — отвърна той рязко — и ти го знаеш. Нощните ловци нямат душа и са извън нашата власт.
— Всичко е наред, Джулиън — каза тихо Кириан. — Просто я помоли да внимава мълнията да не премине през мен и да удари жената.
Едва тогава Афродита забеляза Аманда. Очите й се спряха на белезниците.
— Мамо? — въпросително каза Джулиън.
Богинята щракна с пръсти и белезниците изчезнаха.
— Благодаря — каза синът й.
— Направих го само за да помогна на жената — отвърна мрачно Афродита, преди да се върне на дивана. — Нощният ловец е нещо съвсем различно.
Хънтър тихо благодари на Джулиън, след това се обърна и тръгна към вратата.
— Кириан, почакай — спря го приятелят му. — Не можеш да си тръгнеш оттук ранен.
Лицето на Нощния ловец остана безизразно.
— Знаеш Закона, adelfos15. Аз винаги вървя сам.
— Не и тази вечер.
— Ако той остане — обади се Афродита, — ние трябва да си тръгнем.
Джулиън погледна майка си и кимна.
— Знам, майко. Благодаря ти още веднъж за помощта. Ще се видим по-късно.
Богинята изчезна сред блясък от ярка светлина. Хефест остави Никлос, после също се изпари.
— Джулиън — извика Грейс от креслото си. — Безопасно ли е вече да пусна Ванеса?
— Да — отвърна той.
Аманда забеляза тъжното изражение на Хънтър, когато близнаците припнаха към баща си. Никлос обаче свърна към нея, като радостно бърбореше нещо на собствения си език и протягаше ръчички. Аманда го вдигна и го прегърна нежно, после целуна меките му руси къдрици. Като се подрусваше в ръцете й, детето се засмя и се притисна в нея.