— Категорично не, благодаря! Не забравяй, че мразя всички тези паранормални глупости. Искам хубав, нормален мъж, а не някакъв демон.
— Приап е гръцки бог, а не демон.
— За мен няма голяма разлика. Повярвай ми, напълно ми е достатъчно времето, прекарано у дома с вас деветте и постоянните ви заклинания и фокуси. Искам нормален живот.
— Нормалният живот е скучен.
— Защо не пробваш, преди да го критикуваш.
Селена се засмя.
— Един ден, сестричке, ще трябва да приемеш другата половина от кръвта, която тече във вените ти.
Аманда не обърна внимание на думите й, тъй като мислите й се насочиха отново към бившия й годеник. Наистина бе смятала, че Клиф е идеален за нея. Мил, кротък чиновник с обикновена външност, занимаващ се с обработка на данни, той бе точно по вкуса й.
Докато не се запозна със семейството й.
Уф! През последните шест месеца все бе отлагала да им го представи, знаейки какво ще се случи. Но той бе настоявал и снощи тя най-накрая бе отстъпила.
Аманда затвори очи и потръпна, като си спомни как нейната близначка Табита го посреща на вратата, облечена в готическите дрехи, които носеше, когато преследваше неживите. Тоалетът се допълваше от арбалет, който Табита непременно трябваше да му покаже, заедно с пълната й колекция шурикени. „Този тук е специален. Той може да разцепи главата на вампир от триста метра.“
И сякаш това не бе достатъчно, ами майка й и три от по-големите й сестри правеха защитно заклинание за Табита в кухнята.
Но най-лошото се случи, когато Клиф погрешка отпи от чашата с отвара за сила на Табита, приготвена от пресечено мляко, сос табаско, яйчен жълтък и чаени листа. После цял час му се гадеше.
След това Клиф я бе откарал до дома й.
„Не мога да се оженя за жена с такова семейство — бе казал той, когато тя му върна годежния пръстен. — Боже, ами ако имаме деца? Представяш ли си какво ще стане, ако това се предаде на тях?“
Като отпусна глава назад, Аманда си помисли, че още е в състояние да убие семейството си заради това унижение. Толкова ли бе трудно за тях да се държат нормално поне една вечер?
Защо, о, защо не се бе родила в някое обикновено семейство, в което никой не вярва в призраци, таласъми, демони и вещици? Като се замислеше, две от сестрите й още вярваха в Дядо Коледа!
Как можеше съвсем нормалният й баща да понася всичките им глупости? Заради своето търпение той определено заслужаваше да бъде канонизиран за светец.
— Привет, момичета.
Аманда отвори очи и видя приближаващата се Табита. Е, това не беше ли страхотно? Какво ли още щеше да се случи? Да я прегази автобус?
Денят ставаше от хубав, по-хубав.
Тя обичаше близначката си, но не и в момента. Сега й се искаше да я сполетят много гадни неща. Ужасно гадни неща.
Както винаги, Табита бе облечена изцяло в черно. Черни кожени панталони, черно поло и дълго черно кожено яке. Гъстата й чуплива тъмнокестенява коса бе вързана на опашка и светлосините й очи блестяха. Бузите й бяха поруменели от бързото ходене.
О, не, тя беше тръгнала на лов!
Аманда въздъхна. Как бе възможно да произхождат от една и съща яйцеклетка?
Табита бръкна в джоба на якето си, извади някакво листче и го сложи на масата пред Селена.
— Имам нужда от експертното ти мнение. Това е на гръцки, нали?
Без да отговори на въпроса, Селена бутна настрани картите и разгледа внимателно листчето. После се намръщи.
— Откъде го взе?
— Беше у вампира, който убихме снощи. Какво пише?
— Нощният ловец е близо. Дезидерий трябва да се приготви.
Табита мушна ръце в джобовете си и се замисли над чутото.
— Да имаш някаква представа какво означава?
Селена вдигна рамене и й върна листчето.
— Никога не съм чувала нито за Нощния ловец, нито за Дезидерий.
— Ерик каза, че „Нощен ловец“ е кодово име за някоя от нас. Какво мислиш? — попита Табита.
Аманда бе чула достатъчно. О, богове, как мразеше, когато започнеха да говорят за всички тези вампирско-демонски окултни глупости! Защо не можеха най-сетне да пораснат и да заживеят в реалния свят?
— Вижте — каза тя, като стана, — ще се чуем по-късно.
Аманда понечи да тръгне, но Табита я хвана за ръката.
— Още ли се сърдиш за Клиф?
— Разбира се, че се сърдя. Знам, че го направихте нарочно.