Типично в неин стил, Ванеса се насочи направо към Кириан. За тази малка сладурана не съществуваха непознати. Тя му подаде наполовина изядената бисквита, която държеше.
— Квитка? — попита го на бебешкия си език.
Хънтър коленичи пред нея и се усмихна нежно, вземайки бисквитката от протегнатата й ръчичка. След това леко погали тъмната коса на детето.
— Благодаря ти, скъпа — каза той тихо, преди да й върне бисквитата, — но не съм гладен.
Ванеса изписка и се хвърли в прегръдките му. Дори и да живееше вечно, Аманда никога нямаше да забрави отчаянието и болката, изписани на лицето на Хънтър, докато притискаше момиченцето към гърдите си. В погледа му се четеше такъв копнеж. Такава болка. Беше поглед на човек, който знаеше, че и ръцете си държи нещо скъпоценно, което не иска да пусне за нищо на света. Той затвори очи и допря бузата си до главичката на Ванеса, като галеше гръбчето й с юмрук и я притискаше към себе си.
— Боже, Джулиън, винаги правиш такива красиви деца.
Джулиън не каза нищо, когато Грейс пристъпи към него, но Аманда видя мъката в очите му, докато наблюдаваше приятеля си и дъщеричката си. Погледите на двамата се срещнаха. Между тях премина нещо — споменът за някакъв преживян кошмар, за който Аманда не знаеше нищо.
Джулиън хвана ръката на жена си.
— Грейс, това е моят приятел Кириан Тракийски. Кириан, това е моята съпруга.
Подобно на грациозна черна пантера, която се е отказала от смъртоносен скок, Хънтър се изправи на крака, като държеше нежно Ванеса в ръцете си.
— За мен е чест да се запозная с теб, Грейс.
— Благодаря — отвърна тя. — За мен също. Джулиън толкова много ми е говорил за теб, че имам чувството, че те познавам.
Хънтър погледна с присвити очи към Джулиън.
— Имайки предвид колко често критикуваше поведението ми, направо изтръпвам при мисълта за онова, което ти е казал за мен.
Грейс се засмя.
— Нищо твърде лошо. Вярно ли е, че веднъж си подбудил цял публичен дом да…
— Джулиън! — каза рязко Кириан. — Не мога да повярвам, че си й разказал за това.
С абсолютно невъзмутимо изражение, приятелят му пренебрегна гневните му думи.
— Изобретателността, когато си под натиск, винаги е била силната ти страна.
Грейс изохка и сложи длан върху издутия си корем. Джулиън протегна ръка и хвана нейната, като я гледаше тревожно. Като си пое дълбоко дъх, съпругата му потърка корема си и колебливо се усмихна.
— Съжалявам, бебето рита като муле.
Хънтър се загледа в корема на Грейс и в очите му проблесна странна светлина. За миг Аманда можеше да се закълне, че те засияха.
— Ще имате още едно момче — каза той глухо.
— Откъде знаеш? — попита изненадано Грейс, като продължаваше да гали корема си. — Аз го разбрах едва вчера.
— Той може да усети душата на бебето — отговори спокойно Джулиън. — Това е една от защитните способности на Нощните ловци.
Кириан погледна към него.
— Този ти син ще има силна воля. Той ще бъде любящ и щедър, но напълно безразсъден.
— Напомня ми за един човек, когото познавах някога — вметна Джулиън.
Думите му сякаш натъжиха Кириан.
— Хайде — каза Джулиън, взе Ванеса от ръцете му и я сложи на пода въпреки протестните й писъци. — Трябва да те заведа горе и да се погрижа за раната ти.
Аманда стоеше в коридора, не знаейки какво да прави. Искаше й се да получи отговор на милион въпроси и ако не беше нараняването на Хънтър, веднага щеше да се качи горе и да ги зададе всичките. Но Джулиън беше прав. Зле изглеждащата рана трябваше да бъде почистена и превързана. Като погледна с копнеж към стълбите, тя се обърна към Грейс:
— Изглеждаш удивително спокойна сред целия този хаос: внезапно появяващи се и изчезващи богове, гости, които идват с окървавени дрехи и биват ударени с мълния в антрето ти. Очаквах, че в този момент, особено предвид състоянието ти, ще бъдеш крайно разстроена.
Грейс се засмя, докато отвеждаше плачещата Ванеса обратно във всекидневната.
— Е, през последните няколко години доста свикнах с появяването и изчезването на древногръцките богове. Както и с други неща, за които не искам да си мисля. Бракът ми с Джулиън определено ме научи да бъда по-спокойна.