Аманда се засмя вяло и хвърли още един поглед към стълбите, като размишляваше за своя тайнствен Нощен ловец.
— Хънтър, или Кириан, както го наричате, и той ли е бог?
— Не знам. От онова, което ми е разказвал Джулиън, винаги съм смятала, че Кириан е бил човек, но сега съм също толкова и неведение, колкото и ти.
Когато Грейс седна, Аманда чу гласовете на мъжете по бебефона. Грейс посегна да го изключи.
— Почакай, моля те.
Аманда седна и започна да си играе с Никлос, слушайки разговора на мъжете на горния етаж.
— По дяволите, Кириан — каза Джулиън, когато Хънтър му подаде ризата си. — Имаш повече белези, отколкото имаше баща ми.
Хънтър изпъшка глухо, докато приятелят му внимателно почистваше изгореното му от Афродита рамо. Двамата бяха сами в стаята на близнаците в края на коридора на втория етаж. Кириан присви очи срещу яркожълтите тапети с мечета, които дразнеха чувствителните му към светлината очи, и посегна за слънчевите си очила.
Джулиън сигурно си спомняше добре древногръцката митология, защото изгаси лампата на тавана и включи малка настолна лампа, която хвърляше мека приглушена светлина.
Обезсилен от болката, Кириан забеляза, че отражението му в огледалото е едва забележимо. Способността им да не се отразяват в огледало бе една от възможностите за маскиране, предоставена на всички Нощни ловци. Те можеха да имат отражение единствено със силата на волята си, но това трудно се постигаше, когато бяха ранени или прекалено изтощени. Той отстъпи назад от белия скрин и срещна любопитния поглед на Джулиън.
— Две хиляди години на непрестанни битки се отразяват на тялото.
— Ти винаги си имал повече смелост, отколкото акъл.
При тези познати думи по гърба на Кириан полази зловещ хлад. Джулиън му ги беше казвал безброй пъти на древногръцки.
Колко много му бе липсвал неговият приятел и ментор през всички изминали векове. Джулиън беше единственият човек, когото някога бе слушал. Един от малкото мъже, които наистина бе уважавал. Кириан го потупа по рамото.
— Знам, но най-забавното е, че постоянно чувам твоя глас, който ме призовава към търпение. — Гласът му стана по-дълбок и той имитира грубоватия спартански акцент на Джулиън. — По дяволите, Кириан, не можеш ли да помислиш, преди да реагираш?
Джулиън остана мълчалив. Хънтър знаеше какви мисли му минават през главата. Същите примесени с горчивина спомени, които измъчваха и него нощем, когато му останеше достатъчно време да се потопи в миналото. Бяха видения от свят, който отдавна бе престанал да съществува. Образи на хора и семейства, които се бяха превърнали в смътни спомени и изгубени чувства.
Техният свят бе много специален. Неговото старомодно изящество стопляше сърцата им. Дори и сега, Кириан усещаше мириса на маслото, горящо в лампите, които осветяваха някога дома му. Чувстваше хладния, изпълнен с ухания средиземноморски бриз, който духаше между колонадите на къщата му.
В странен контраст с мислите на Кириан, Джулиън изрови една малка аптечка, от която измъкна съвсем модерно пакетче с охлаждащ гел. Той го отвори и посегнала намаже рамото на приятеля си. Кириан пое шумно въздух, когато леденият гел докосна пулсиращата му от болка кожа.
— Съжалявам за мълнията — каза Джулиън. — Ако знаех…
— Ти не си виновен. Нямаше как да знаеш, че съм продал душата си. Обикновено не започвам разговорите си със „Здравейте, казвам се Кириан. Аз нямам душа. А вие?“
— Не си забавен.
— Разбира се, че съм, просто ти никога не си оценявал чувството ми за хумор.
— Това е, защото го проявяваше само когато бяхме на крачка от смъртта.
Хънтър сви рамене, но веднага съжали заради болката, която прониза ръката му.
— Какво мога да кажа? Живея, за да дразня стария Аполион16. — Той взе пликчето с гела от ръцете на Джулиън и отстъпи назад. — Е, какво се случи с теб? Казаха ми, че Сципий е заповядал да убият теб и семейството ти.
Джулиън отвърна насмешливо:
— Само не ми казвай, че си повярвал на това. Всъщност Приап унищожи семейството ми. След като ги намерих мъртви, ме обхвана пристъп „а ла Кириан“ и тръгнах да го преследвам.
Кириан изненадано повдигна вежда. Доколкото му бе известно, през целия си живот Джулиън никога не бе действал импулсивно. Той винаги беше спокоен и хладнокръвен, независимо от обстоятелствата. Това бе една от чертите на характера му, която Хънтър най-много харесваше.
16
Гръцкото название на Абадон, който според древната юдейска митология е демон, поглъщащ и безследно унищожаващ гробовете. Наричан е още Ангел на бездната. През Средновековието името му често е употребявано като синоним на Сатаната. — Б.пр.