За първи път от векове Кириан позволи на мислите си да се върнат към онзи съдбовен ден в миналото. Той стисна зъби, когато вълна от гняв и болка отново заля тялото му, и си спомни защо бе погребал тези спомени в най-далечното кътче на съзнанието си.
— Знаеш ли, мойрите са коварни кучки. Не бях пленен от Валерий, а му бях предаден като опакован подарък.
Джулиън сбърчи чело.
— Как?
— От малката ми Клитемнестра. Докато двамата с теб се сражавахме с римляните, у дома жена ми ги е приемала в леглото си.
Лицето на Джулиън пребледня.
— Не мога да повярвам, че Теона ти е причинила това след всичко, което направи за нея.
— Нито едно добро дело не остава ненаказано.
Джулиън свъси вежди, като долови горчивината в гласа на приятеля си. Това не беше същият човек, когото бе познавал в Македония. Кириан Тракийски винаги беше жизнерадостен и безгрижен. Мъжът, който сега стоеше пред него, беше измъчен, предпазлив, подозрителен и почти бездушен.
— Заради нейното предателство ли стана Нощен ловец? — попита той.
— Да.
Джулиън затвори очи, изпълнен със състрадание и гняв заради приятеля си. В съзнанието си отново и отново виждаше Кириан такъв, какъвто беше преди векове. В очите му винаги имаше смях и дяволитост. Малцина хора обичаха живота като него. По природа щедър, добър и храбър, Кириан бе успял да спечели симпатиите на Джулиън, независимо че му се искаше да мрази разглезения и арогантен младеж. Обаче бе невъзможно човек да мрази Кириан.
— Какво ти стори Валерий? — попита Джулиън.
Хънтър си пое дълбоко дъх.
— Повярвай ми, не би искал да научиш подробностите.
Джулиън видя как приятелят му трепна, сякаш някакъв спомен се мярна в съзнанието му.
— Какво?
— Нищо — рязко отвърна Кириан.
Мислите на Джулиън се насочиха към съпругата на Кириан. Дребничка блондинка, Теона бе по-красива от Елена от Троя. Беше я виждал само веднъж, и то от разстояние. Но дори и така, веднага бе разбрал какво е привлякло приятеля му към нея. Тя притежаваше неустоима грация и сексапил.
Когато я срещна, Кириан бе едва двайсет и две годишен и веднага се влюби в Теона, която бе с осем години по-възрастна от него. Нямаше значение какво казваха всички за нея, Кириан изобщо не ги слушаше. Той обичаше жена си с всяка фибра на тялото и душата си.
— Ами Теона? — попита Джулиън. — Разбра ли защо го е направила?
Хънтър пусна тубичката с мехлема обратно в аптечката.
— Каза, че го е направила, защото се е страхувала, че няма да мога да я защитя.
Джулиън изруга.
— Моите мисли за нея бяха по-груби — каза тихо Кириан. — Знаеш ли, лежах там в продължение на седмици, опитвайки се да разбера какво имаше в мен, което тя мразеше толкова много, че да ме предаде на най-върлия ми враг. Дори не подозирах, че съм бил такова непоносимо копеле.
Кириан стисна зъби, като си спомни изражението на жена си, когато започна неговата екзекуция. Тя равнодушно бе срещнала погледа му и в очите й нямаше и капчица разкаяние. Тогава бе осъзнал, че макар той да й бе дал само най-доброто от себе си, въпреки че й бе отдал цялото си сърце и душа, Теона никога не му бе дала нищо в замяна. Дори и доброта. Ако в очите й се бе мярнал даже проблясък на разкаяние, мъничка искрица скръб… Но лицето на съпругата му изразяваше само нездраво любопитство.
Това бе сломило сърцето му. Щом Теона не бе успяла да го обикне след всичко, което бе направил за нея, значи със сигурност бе неспособен да събуди у никого това чувство.
Баща му е бил прав през цялото време.
„Никоя жена няма да се влюби в мъж с твоя произход и богатство. Приеми го. Винаги ще бъдеш просто една пълна кесия.“
И до днес сърцето му ридаеше от истинността на тези думи. Никога повече нямаше да позволи на жена да има такова влияние над него. Не желаеше да допусне любовта или нещо друго да го заслепят дотолкова, че да забрави задълженията си. Дългът му бе по-важен от всичко.
А сега повече от всякога.
— Много съжалявам — каза тихо Джулиън.
Кириан сви рамене.
— Всички съжаляваме за нещо. — Той посегна да вземе скъсаната си и окървавена риза.
— Слушай — спря го приятелят му, — защо не си вземеш един душ, а аз ще ти дам някои от моите дрехи?
— Чака ме недовършен лов.
— Не се обиждай, Кириан, но изглеждаш ужасно. Вярно е, че много отдавна не съм се сражавал, но знам, че на пълен стомах и след гореща вана нещата са много по-лесни.