— Какво ще разбера?
— Дали изглеждам толкова привлекателен без хавлията, както и с нея.
Лицето на Аманда пламна, когато Хънтър изказа на глас онова, което тя се боеше да си помисли. Преди да успее да помръдне, той я пусна, остави хавлията да падне и тя увисна на гривната й. Аманда зяпна при вида на чисто голия Кириан.
Неговото стегнато и хармонично развито тяло беше като изваяно. И тя бързо си даде сметка, че кожата му навсякъде е златиста. Това не беше слънчев загар, а естествения й цвят.
Отчаяно го желаеше. Единственото, за което можеше да мисли, бе да го заведе в спалнята и да го почувства върху себе си, а после и под себе си през останалата част от нощта. О, какви неща искаше да направи с този мъж.
Ъгълчетата на устата му се извиха в лека усмивка и по блясъка в очите му Аманда разбра, че той пак е прочел мислите й. Хънтър се наведе напред, така че лицето му докосна бузата й, а дъхът му опари шията й.
— Древните гърци никога не са имали проблем с голотата на обществено място — прошепна той в ухото й.
Гърдите й се напрегнаха. Кириан бавно протегна ръка и повдигна брадичката й. Той се взря в очите й, сякаш се опитваше да открие нещо в ума й. Преди тя да успее да помръдне, устните му покриха нейните.
От гърлото на Аманда се изтръгна глух стон. Тази целувка бе различна от предишната. Беше деликатна, нежна и разпали кръвта й. Хънтър отдели устни от нейните и с върха на езика си прокара огнена пътечка от брадичката чак до ямката на шията й. Тя обгърна с ръце голите му рамене и се притисна към него с цялото си тяло.
— Ти си изключително съблазнителна — прошепна Кириан, като проследи с езика си извивката на ухото й. — Но имам работа за вършене, а и ти мразиш всички, които не са хора, и всичко свръхестествено. — Той се отдръпна и я изгледа с копнеж. — Жалко.
Хънтър откачи хавлията от гривната й, метна я на рамо и се отправи към спалнята. Младата жена стисна зъби при вида на великолепните му задни части. Пламнала от страст, тя гледа след него, докато той не затвори вратата.
Тогава изведнъж си спомни за памперса. Едва си бе помислила за него, когато Кириан отвори вратата, хвърли й един памперс и отново я затвори.
Хънтър се облегна на затворената врата, борейки се с бушуващото в него желание. То бе диво, неистово и го караше да копнее за неща, които знаеше, че никога не би могъл да има. Неща, които можеха само да го наранят още повече. А той бе наранен толкова, че да му стигне за десет хиляди живота. Трябваше да я прогони от мислите си. Но докато стоеше там, самотата го налегна с още по-голяма сила.
„Твърде често се оставяш да те води сърцето, момче. Един ден то ще те отведе до гибел.“ Той трепна при спомена за предупреждението на баща си. Тогава никой от тях нямаше представа колко верни ще се окажат тези думи след време.
„Аз съм Нощен ловец.“
Необходимо бе да се съсредоточи върху това. Той беше единственият, който стоеше между Аманда и нейното унищожение. Дезидерий бродеше навън и той трябваше да го спре. Но това, което наистина искаше да направи, бе да слезе долу, да вземе Аманда на ръце и да я отнесе в дома си, където цяла нощ да изследва всеки сантиметър от тялото й с устните си, с ръцете си. С езика си.
— Аз съм такъв глупак — изръмжа Кириан, като се застави да облече дрехите, които Джулиън бе оставил за него.
Повече нямаше да мисли за нея или за миналото си. Имаше призвание. Призвание, което не можеше да бъде пренебрегнато. Той беше защитник. И щеше да живее и да умре като защитник, което означаваше, че физическите удоволствия с жена като Аманда му бяха абсолютно забранени.
Няколко минути по-късно, облечен с чифт дънки на Джулиън и черен пуловер с остро деколте, Кириан излезе от стаята с преметнато на ръката кожено яке и слезе долу, където го чакаше приятелят му заедно с Грейс, Аманда и децата.
Джулиън му подаде малка книжна торба.
— Гледай ти — възкликна Хънтър, като я взе. — Благодаря, татенце. Обещавам да бъда послушен и да се държа добре с другите деца.
Приятелят му се засмя.
— Умник.
— По-добре отколкото тъпак.
Лицето му стана сериозно, когато погледна Аманда и го заля вълна от изгарящо желание. Какво имаше в нея, което го караше, щом я погледне, да не мисли за нищо друго, освен за вкуса на устните й? За усещането на топлото й тяло в ръцете му?
Кириан се прокашля и каза:
— Гледай тя да остане тук до сутринта. Деймоните не могат да влязат без покана.
— Ами утре вечер? — попита Грейс.
— Дотогава Дезидерий трябва да е мъртъв.
Джулиън кимна в знак на съгласие.
Хънтър се обърна да си тръгне, но преди да успее да стигне до вратата, Аманда го спря, като нежно сложи ръката си върху неговата.
— Благодаря ти — каза тя.
Той наведе глава към нея. „Тръгвай.“ Защото ако не го направеше, можеше просто да отстъпи пред настойчивото желание, което го изгаряше.
Той погледна край Аманда към съпругата на Джулиън.
— Беше ми приятно да се запознаем, Грейс.
— На мен също, командире.
Когато се насочи към вратата, Аманда отново го хвана и го обърна към себе си. Преди да разбере какво смята да прави, тя го целуна по бузата.
— Бъди внимателен — прошепна тя и се отдръпна.
Слисан, той успя само да примигне. Но това, което го трогна най-много, бе загрижеността, която видя в кристално сините й очи и която почувства, че идва от сърцето й. Тя наистина не искаше той да пострада.
„Дезидерий чака.“
Тази мисъл прониза съзнанието му. Трябваше да тръгва. И псе пак да се отдели от нея бе най-трудното нещо, което му се бе налагало да направи.
— Всичко хубаво, сладкишче — каза й Хънтър.
— Сладкишче? — обидено попита тя.
Той се усмихна.
— След думите ти „бик за разплод, облечен в черна кожа“ си помислих, че и аз ти дължа комплимент. — Кириан потупа леко ръката й и след това неохотно я свали от рамото си. — Вече е почти осем часът, по-добре иди да се обадиш на сестра ти.
Щом пусна ръката й, той веднага почувства липсата й. Хънтър размени многозначителен поглед с Джулиън. Това щеше да бъде последният път, когато се виждаха, и двамата го знаеха.
— Довиждане, братко.
— Довиждане, братле — отвърна Джулиън.
Кириан се обърна, отвори вратата и се запъти сам към колата си. Щом се качи в нея, не можа да устои и погледна назад. Въпреки че не видя Аманда, усети как тя стои от другата страна на вратата, загледана след него.
Не можеше да си спомни кога за последен път някой е съжалявал, че той си тръгва. Нито си спомняше някога да е чувствал такава безумна необходимост на всяка цена да задържи една жена при себе си.