Хънтър изключи двигателя, слезе от колата и влезе в дома си. Хвърли ключовете на кухненския плот и застина. В къщата цареше пълна тишина, нарушавана единствено от леко тракане, което идваше от горния етаж.
Кириан мина през тъмните стаи, изкачи богато украсеното с дърворезба махагоново стълбище и стигна до кабинета си. Под затворената врата се процеждаше светлина и образуваше светла ивица върху персийската пътека.
Той натисна безшумно дръжката и отвори вратата.
— Ник, какво правиш тук, по дяволите?
Като изруга силно, неговият скуайър скочи от въртящия се стол пред бюрото му. Кириан едва потисна смеха си при вида на двуметровия младеж, който бе готов да го убие. Сините очи на Ник хвърляха мълнии, а отдавна небръснатата му долна челюст нервно потрепваше. Ник прокара пръсти през дългата си до раменете тъмнокестенява коса.
— Господи, Кириан, няма ли да се научиш да вдигаш малко шум, когато се движиш? Изкара ми акъла.
Хънтър равнодушно сви рамене.
— Мислех, че искаше да си тръгнеш по-рано.
Ник завъртя стола към себе си, седна отново на него и се намести до бюрото.
— Така смятах, но реших да завърша проучванията си за Дезидерий.
Кириан се усмихна. Може Ник Гошей да бе луда глава и през повечето време да бе един саркастичен досадник, но на него можеше да се разчита. Именно затова го бе избрал за свой скуайър и го бе посветил в тайната на Нощните ловци.
— Научи ли нещо?
— Може да се каже. Разбрах, че той е на около двеста и петдесет години.
Кириан удивено вдигна вежди. Доколкото знаеше, нямаше деймон, който да е живял толкова дълго.
— Как е възможно това?
— Не знам. Нощните ловци постоянно го преследват, а той постоянно ги убива. Изглежда твоят малък приятел обича да ви кара да страдате. — Ник отново се взря в екрана на компютъра. — В базата данни на Ахерон няма информация за начина му на действие, а когато говорих по-рано с него, той ми каза, че няма представа откъде се е взел Дезидерий, нито кои са били неговите жертви. Обаче продължаваме да го проучваме.
Хънтър кимна.
— Между другото — каза Ник, като погледна през рамо, — изглеждаш ужасно.
— Очевидно е така, защото всички, които видях тази вечер, ми го казаха.
Ник се усмихна, но усмивката му помръкна, когато видя с какво е облечен Кириан.
— Защо не си в облеклото си за лов на деймони?
На Кириан не му се искаше да подхващат тази тема.
— Като заговорихме за това, искам днес да ми купиш ново кожено яке.
Сините очи на Ник потъмняха от подозрение.
— Защо?
— Старото има дупка на рамото.
— Откъде се е появила?
— Бях нападнат, откъде другаде?
Ник не изглеждаше никак доволен от тази новина.
— Добре ли си?
— Не изглеждам ли добре?
— Не, изглеждаш ужасно.
Нищо не можеше да се скрие от Ник.
— Всичко е наред. Сега защо не отидеш да поспиш в една от стаите за гости? Вече е четири часът сутринта.
— След малко. Първо искам да приключа с това. Пък и съм на път да открия какво е направил Залеза, за да вбеси Аш.
Хънтър чу звуковия сигнал на компютъра, който известяваше, че Ник е получил ново съобщение.
— Кажи на Джес да престане да дразни Аш, преди да пострада.
Ник се намръщи.
— Джес?
— Истинското име на Залеза е Уилям Джесъп Брейди. Мислех, че го знаеш.
Ник се засмя.
— Бога ми, не. Обаче познавам няколко скуайъри, които ще ми платят луди пари, за да научат тази информация. — В сините му очи проблесна любопитство. — Роуг също не е истинското име на Роуг, нали?
— Не. Той се казва Кристофър „Кит“ Боуги.
Ник подсвирна възхитено.
— О, това вече наистина струва сериозни пари.
— Не — поправи го Кириан. — Това ще ти струва сериозен пердах, ако Роуг разбере, че го знаеш.
— Да, това е сигурно. Ще си го сложа в папката с компромати, в случай че някога ми потрябва услуга от някой Нощен ловец.
Кириан поклати глава. Момчето бе непоправимо.
— Ще се видим довечера.
— Да, до довечера.
Хънтър затвори вратата и тръгна по дългия коридор към спалнята си. Огромната разкошно мебелирана стая го посрещна с тъмните си приглушени цветове, които не дразнеха чувствителните му към светлината очи. Ник бе запалил трите свещи на малкия стенен свещник и пламъчетата им блещукаха на фона на тапетите в бургундско червено. Тази стая бе убежището на Кириан от светлата част на денонощието.