Джулиън мрачно кимна.
— Най-лошото е, че Кириан никога не й изневери. Никой от вас не може наистина да разбере какъв подвиг бе това. В онези дни такова понятие като моногамията изобщо не съществуваше. Беше абсолютно нечувано мъж, особено с такова богатство и произход, да бъде верен на съпругата си. Но след като се ожени за Теона, той никога не пожела друга. Дори не погледна друга жена. — Очите на Джулиън гневно заблестяха. — Той наистина живя и умря за нея.
Сърцето на Аманда се сви от жал за Хънтър, сякаш изпита болката, която той сигурно още чувстваше.
Грейс подаде на приятелката си три торбички, в които имаше кутии, обвити с луксозна хартия.
— Тези са за теб.
Аманда отвори най-голямата кутия. Вътре имаше бутикова рокля. Тя прокара ръка по меката, тъмносиня коприна. Никога не бе докосвала нещо подобно. Като погледна в останалите торби, откри обувки и други кутии с марката на „Виктория Сикрет“. С поруменяло лице, младата жена не посмя да ги отвори пред Джулиън и Грейс. Не можеше да рискува, освен ако не искаше да умре от срам.
— Откъде знае размера ми? — попита тя, като погледна етикета на роклята.
Джулиън сви рамене. Аманда замръзна, като видя бележката, адресирана до нея. Почеркът бе елегантен и четлив.
„Съжалявам за пуловера ти. Благодаря ти, че се държа толкова добре.
Аманда се усмихна, макар да се почувства малко наранена от факта, че той все още отказваше да използва истинското си име, като общуваше с нея. Без съмнение това беше неговият начин да поддържа дистанция между тях. Така да бъде. Кириан имаше право на уединение. Правото да живее опасно безсмъртния си живот, без каквито и да е близки отношения с хората. Ако искаше да остане Хънтър за нея, тя щеше да уважи неговото решение.
И все пак, след всичко, което бяха преживели миналата нощ…
Дълбоко в сърцето си Аманда чувстваше, че е без значение какво име използва той. Тя знаеше истината за него. Като събра подаръците си, тръгна обратно към стълбите, за да се приготви за работа, но това, което наистина й се искаше, бе да благодари на Хънтър за неговата любезност.
След като си взе душ, Аманда отвори всичките си подаръци и откри цяло съкровище от секси бельо. Кириан й бе купил сини копринени чорапи и колан с жартиери в същия цвят. Никога досега не бе притежавала или носила такъв, затова й отне няколко минути, докато разбере как да си го сложи. Копринен сутиен и прашки в тон с него допълваха „тоалета“. Хм, за мъж, който искаше да запази дистанция, той определено бе избрал за нея нещо доста лично. Но пък, от друга страна, Хънтър бе пълна загадка.
Младата жена замислено прехапа устни, като посегна към роклята. Новото бельо я караше да се чувства невероятно женствена и нежна и по гърба й премина тръпка, когато си помисли, че Кириан го е докосвал.
Беше изключително еротично да знае, че ръката му вероятно е галила деликатната дантела на прашките, които сега интимно прилепваха между бедрата й, че пръстите му са опипвали чашките на сутиена, които сега обхващаха гърдите й. Как й се искаше той да е тук, за да я съблече, да я докосва толкова интимно като бельото.
Аманда рязко си пое въздух, като си представи как тъмните му очи ще се премрежат, когато я вземе в обятията си и започне да я люби. Гърдите й се напрегнаха само при мисълта за това.
Тя взе роклята от леглото и я притисна до тялото си. За един кратък миг й се стори, че долови полъх от екзотичния аромат на Хънтър и я прониза тръпка на страстен копнеж. Като облече роклята, коприната се плъзна по кожата й, напомняйки й за нейния сън, за усещането от ръцете на Кириан върху тялото й. О, как й се искаше той да е тук. Как й се искаше да го гледа, докато разкопчава роклята й, откривайки тялото й. Но това никога нямаше да се случи. Кириан се бе завърнал завинаги към опасния си живот. Желанието й веднага угасна и бе заменено с дълбока болка в сърцето. Болка, която според нея бе безсмислена, но въпреки това не я напускаше. Терзаеща. Желаеща. Изискваща. Аманда въздъхна, обу обувките си и заслиза по стълбите към долния етаж, където Джулиън я чакаше, за да я закара на работа.
— Толкова съжалявам за теб и Клиф.
Аманда вдигна очи от бюрото си и преброи до десет. Бавно. Ако още някой й го кажеше, щеше да побеснее, да се втурне в кабинета на Клиф и да го накълца на малки кървави парченца. Беше казал на всички в офиса за раздялата им и арогантно бе заявил, че вчера е била твърде съсипана от факта, за да дойде на работа. Искаше й се да го убие!