— Добре съм, Тами — отвърна тя на офис мениджъра с пресилена усмивка.
— Точно така — каза Тами. — Не падай духом.
Аманда сви устни, когато Тами излезе. Поне работният ден бе свършил. Сега можеше да се прибере вкъщи и… да мечтае за високия, красив мъж, когото никога повече нямаше да види. Защо този факт бе по-болезнен, отколкото скъсването с Клиф? Какво имаше в Хънтър, че той й липсваше толкова много? Всъщност знаеше какво. Той бе красив, умен и героичен. Тайнствен и смъртоносен. Но въпреки това сърцето й се разтуптяваше всеки път, когато й отправяше ослепителната си усмивка.
А сега си бе отишъл завинаги. Потисната, тя се приготви да тръгва. Като сложи папките в куфарчето си, Аманда излезе от кабинета си, качи се в асансьора и натисна копчето за партера. Не искаше да кара Грейс да чака отвън с близнаците. Освен това се чувстваше уморена. Това бе най-дългият ден в живота й. Защо изобщо бе поискала да стане счетоводител? Селена бе права — животът й бе ужасяващо скучен.
Когато вратите на асансьора се отвориха, тя излезе в остъкленото фоайе и се огледа. Макар че навън беше тъмно, паркингът бе така ярко осветен, че веднага видя, че Грейс още не е дошла. Мамка му! Вече се бе настроила да се прибира у дома.
Раздразнена, Аманда отиде да застане до вратата. Докато прехвърляше куфарчето си от едната ръка в другата, Клиф слезе от съседния асансьор, заобиколен от приятелите си. Страхотно, просто страхотно. Денят й ставаше все по-хубав и по-хубав. Като забеляза, че е сама, Клиф тръгна към нея, наперен като паун.
— Нещо не е наред ли? — попита той.
— Всичко е наред, просто чакам да дойдат да ме вземат — отвърна тя рязко.
— Ако искаш да те откарам до дома ти…
— Не искам нищо от теб, разбра ли?
Аманда излезе през вратата, за да чака навън в студения мрак. Предпочиташе да измръзне от зимния вятър, отколкото да прекара още една минута с последния мъж на земята, когото искаше да види. Клиф я догони пред сградата. Тъмнорусата му коса леко блестеше на светлината на уличните лампи.
— Виж, Манди, няма причина да не можем да бъдем приятели.
— Не смей да ми се правиш на великодушен след днешното ти изпълнение. Кой ти е дал правото да кажеш на всички за моето семейство?
— О, хайде, Манди…
— Спри да ме наричаш Манди, като знаеш колко много мразя това.
Той погледна през рамо и тя си даде сметка, че половината от колегите им стояха отзад и ги слушаха.
— Виж, не аз, а ти си остана вчера вкъщи, защото си емоционално съсипана от случилото се в неделя вечерта.
Гневът й се разпали още повече. Емоционално съсипана? Тя? Заради него? Аманда го огледа внимателно. И за първи път си даде сметка колко жалък бе той.
— Извинявай, но вчера не си бях вкъщи. Всъщност, знаеш ли къде бях? Прекарах целия ден в обятията на един красив рус бог. Ти отдавна си вече минало.
Клиф изсумтя раздразнено.
— Видя ли, знаех си, че е само въпрос на време, преди семейството ти да ти повлияе. Ти си луда като всички тях. Обзалагам се, че утре ще се появиш облечена в черни кожени дрехи и ще говориш за лов на вампири.
Никога досега не бе изпитвала такова огромно желание да зашлеви някого, както искаше да зашлеви него в този момент. Как бе могла да си мисли, че си подхождат? Клиф бе подъл и груб. Нещо по-лошо, беше склонен да съди другите! Може Табита да бе малко странна, но й беше сестра, и никой нямаше право да я обижда! Изведнъж всички недостатъци, които не бе забелязвала у него, излязоха на преден план. И като си помисли човек, че бе изгубила една година от живота си да се опитва да угоди на тази мижитурка.
Тя беше идиотка! Абсолютна глупачка. Аманда почувства как косата на тила й настръхна миг преди да чуе в далечината ръмженето на перфектно работещ двигател. Клиф обърна глава към улицата и зяпна. Тя също погледна, за да разбере какво бе приковало вниманието му и замръзна при вида на лъскавото черно ламборгини, което приближаваше по алеята и спря до тротоара пред тях. На лицето й грейна усмивка. Разбира се, че…
Сърцето й се разтуптя, когато вратата се отвори и от колата слезе Хънтър, облечен в избелели дънки, пуловер с остро деколте на сиви и черни райета и черно кожено яке. Беше поразително красив. От шикозната му външност коленете й омекнаха.
— О, боже — чу тя шепота на Тами, когато той заобиколи колата.
Кириан спря пред Аманда и я огледа с жаден поглед.
— Здравей, сладката ми — каза той с дълбокия си, навяващ спомени глас. — Съжалявам, че закъснях.