Преди Аманда да си даде сметка за намеренията му, Кириан я придърпа в прегръдките си и долепи устните си до нейните в зашеметяваща страстна целувка. Тялото й незабавно пламна и отговор на докосването на езика му до нейния, докато той стискаше китките на двете й ръце зад гърба й. След това Кириан приклекна и я вдигна на ръце.
— Хънтър! — прошепна Аманда, когато той с лекота я понесе към колата.
Кириан й отправи своята страхотна усмивка. Тъмните му очи гледаха топло и в тях проблясваше хумор, примесен с желание. Той отвори с върха на ботуша си вратата до шофьора и я сложи на седалката. После вдигна куфарчето и дамската й чанта от тротоара, където тя ги бе изпуснала, и й ги подаде. След това се обърна и се усмихна разбиращо на Клиф.
— Трябва наистина да обичаш една жена, която живее, за да те види гол.
Струваше си да види изражението на Клиф, когато Хънтър затвори вратата и с грациозна походка се отправи към шофьорското място. С едно плавно движение той се качи в ламборгинито и потегли към изхода на паркинга.
В Аманда бушуваха хиляди емоции: благодарност, смях, по най-вече радост, че го вижда отново, особено след като Джулиън и разумът й я бяха убедили, че това никога няма да се случи. Не можеше да повярва какво бе направил току-що за нея.
— Какво правиш тук? — попита тя, когато излязоха от паркинга.
— Цял ден се побърках да мисля за теб — отвърна той тихо. — Усетих, че си объркана и огорчена, но не знаех защо. Така че се обадих на Грейс и разбрах, че тя е трябвало да те вземе след работа.
— Но ти така и не ми отговори защо си тук.
— Трябваше да се уверя, че си добре.
— Защо?
— Не знам. Просто дойдох.
Стоплена от думите му, Аманда се заигра с предпазния си колан.
— Благодаря ти за дрехите и за онова, което направи одеве с Клиф.
— За мен беше удоволствие.
Тя едва се въздържа да не протегне ръка и да го докосне, да не целуне своя прекрасен герой.
Хънтър увеличи скоростта и се отправи надалече от бизнес района.
— Мога ли да ти задам един въпрос? Защо жена като теб изобщо е поискала да се омъжи за такъв като него?
Аманда изненадано повдигна вежди.
— А ти откъде…?
— Имам психични способности, не помниш ли? В момента твоите истински чувства към този „тъп задник“ занимават всичките ти мисли.
Тя се сви и й се прииска да може да скрие мислите си.
— Това също го чух — подразни я Кириан, което я накара да се зачуди дали казва истината, или не.
— Има ли нещо, което може де се направи, за не надничаш през цялото време в главата ми? Това ме кара да се чувствам неудобно.
— Ако искаш, бих могъл да се откажа от тази си власт над теб.
— Наистина ли? Можеш просто да се откажеш от своите способности, когато си поискаш?
Той изсумтя.
— Не точно. Единствената способност, от която мога да се откажа, е тази да чета мислите на някого.
— Ако се откажеш, после можеш ли да си я върнеш?
— Да, но няма да е лесно.
— Тогава, приятел, направи го.
Кириан се засмя и се опита да се съсредоточи върху пътя, но единственото, което наистина забелязваше, бе цепката на роклята й, която разкриваше значителна част от обвитото й в копринен чорап бедро. Нещо по-лошо, той знаеше с какво е облечена под тази рокля. Това беше друга картина, която го бе преследвала през целия ден, докато се опитваше да поспи.
Устата му се изпълни със слюнка при мисълта за разкошните й форми, обгърнати от колана с жартиери. Единственото, което искаше, бе да пъхне ръката си под перфектно ушитата пола, докато стигне до тънката копринена лента, която скриваше най-интимното кътче на тялото й. О, да, представяше си как я отмества с пръсти, за да получи пълен достъп до него. Или как разкъсва това миниатюрно, почти прозрачно парче коприна и прониква дълбоко в нея, докато обутите й в копринени чорапи бедра обгръщат неговите. Хънтър се размърда на седалката и си спомни твърде късно, че трябваше да си купи някой чифт по-широки панталони.
Да докосва тялото на Аманда щеше да бъде райско блаженство. Стига това блаженство да бе позволено на същество като него. Кириан стисна по-силно скоростния лост, когато го прониза тази мисъл.
„Нито една жена няма да те обича за нищо друго, освен заради парите ти. Помни ми думите, момче. Мъжете като нас никога няма да познаят това чувство. Най-доброто, на което можеш да се надяваш, е да имаш дете, което да те обича.“