Той затаи дъх, когато дълго потисканият спомен нахлу с кристална яснота в съзнанието му. Но най-мъчителни бяха последните думи, които бе казал на баща си.
„Как бих могъл да обичам безсърдечен човек като теб? Ти не означаваш нищо за мен, старче. И никога няма да означаваш.“
Дъхът му секна от болката, която изпита. Бяха думи, изречени в момент на гняв, които никога не можеше да върне назад. Как е могъл да ги каже на човека, когото най-много бе обичал и уважавал?
— Е — попита Аманда, отвличайки го от мислите му, — какво се случи снощи с Дезидерий? Хвана ли го?
Кириан тръсна глава, за да проясни мислите си и да се съсредоточи върху настоящето.
— След нашия сблъсък той се скри в Дупка.
— Къде?
— В убежище за деймони — обясни Хънтър. — Това са астрални проходи между измеренията. Деймоните могат да се крият там в продължение на няколко дни, но когато се отваря портал, трябва да го напуснат.
Аманда бе поразена от чутото. Как бе възможно това?
— Не мога да повярвам, че някой от боговете е дарил деймоните със скривалище, където могат да избегнат правосъдието.
— Не са го направили. Деймоните сами са открили тези проходи. — Кириан се усмихна дяволито. — Обаче аз не се оплаквам. Това прави работата ми много по-интересна.
— Е, поне докато не ти доскучае — каза тя саркастично. — Ще ми бъде крайно неприятно, ако работата ти престане да те забавлява.
Той й хвърли поглед, от който й стана горещо.
— Скъпа, имам чувството, че край теб ще ми е невъзможно да скучая.
Думите му засегнаха болезнена струна в нея.
— Ти си единственият, който мисли така — каза тя, спомняйки си своя разговор със Селена. — Беше ми казано, че аз винаги накланям везните към Царството на скуката.
Хънтър спря на един светофар и я погледна изучаващо.
— Не проумявам тези думи, тъй като ти ме порази още в мига, в който се събудих и чух да ме наричаш „хубавец с кожени дрехи“.
С пламнало от смущение лице, Аманда се засмя при спомена.
— Освен това — продължи той, — не бива да виниш хората, че го казват, когато самата ти издигаш прегради около себе си.
— Моля?
Кириан превключи на първа и потегли.
— Това е самата истина. Ти криеш онази част от теб, която копнее за удоволствие, зад кариера, която един ден гарантирано ще те доведе до пиене на успокоителни. Носиш дрехи в убити цветове и блузи с поло яка, които прикриват страстта, която държиш под контрол.
— Не е вярно — възрази тя, настръхнала от възмущение. — Не ме познаваш достатъчно добре, за да говориш така. Освен това си ме виждал облечена само в едни от дрехите ми.
— Вярно е, но познавам твоя тип мислене.
— Да, бе — промърмори Аманда.
— Освен това почувствах лично твоята страст.
Лицето на младата жена поруменя още повече. Тя не можеше да отрече истината. Обаче това не означаваше, че й харесва начина, по който той, изглежда, виждаше право в душата й.
— Мисля, че се боиш от своята друга половина — продължи Хънтър. — Напомняш ми за древногръцката нимфа Лита. Тя била сбор от двете половини на един човек. Тези половини постоянно воювали помежду си, което правело много нещастна нимфата и всички, които я познавали, докато веднъж един гръцки воин не се натъкнал на двете половини и ги съединил. От този ден Лита заживяла в хармония със себе си и с другите.
— Какво? Да не искаш да кажеш, че те правя нещастен?
Той се засмя.
— Не, аз те намирам за забавна, но мисля, че ще бъдеш много по-щастлива, ако приемеш истинската си същност и не се опитваш толкова упорито да се бориш с нея.
— И това ми го казва вампир, който не пие човешка кръв? Кажи ми, не се ли бориш и ти с твоята природа?
Кириан се усмихна.
— Може би си права. Може би аз също ще бъда по-щастлив, ако освободя дивия звяр, който е в мен. — Той я погледна изкосо. — Чудя се дали би могла да се справиш с тази част от мен?
— Какво искаш да кажеш?
Той не отговори.
— Къде искаш да те откарам? В дома на Джулиън, у родителите ти или у вас?
— Ами, тъй като се движиш по посока на дома ми, предполагам, че е по-добре да ме закараш там. Живея на няколко пресечки от университета „Тулейн“.
Кириан се мъчеше да се съсредоточи върху трафика, но пред очите му непрестанно изникваха сцени от съня му. По дяволите, не можеше да си спомни кога за последен път бе сънувал такъв ярък сън. Беше се събудил рано сутринта, възбуден и копнеещ за Аманда. И можеше да се закълне, че възглавницата му ухаеше на нея. Кожата му също.