Беше прекарал останалата част от деня в опити да поспи, но само бе дремал на пресекулки. Желаеше тази жена толкова неистово, че се разтреперваше само от близостта й. Никога през живота си не бе желал нещо по-силно от това, което тя предлагаше: да даде воля на чувствата си и да я завладее. Само ца можеше да се осмели. Щом се бе стъмнило, Кириан бе тръгнал да я търси. За първи път, откакто бе Нощен ловец, той преследваше човек.
— Знаеш ли — каза тя с характерния си мек и напевен глас, от който по гърба му премина тръпка, стигайки чак до слабините. — Не беше необходимо да идваш да ме вземаш. Можеше да се обадиш в офиса ми и да попиташ как съм.
Кириан се прокашля, за да прочисти гърлото си, усещайки, че по лицето му плъзва топлина. По дяволите! Тя го бе накарала да се изчерви? Не беше се изчервявал, откакто бе неопитен юноша преди повече от две хиляди сто и шейсет години.
— Нямах телефонния ти номер.
— Би могъл да го вземеш от всеки телефонен указател. Разбира се, Грейс също го има.
Хънтър почувства, че тя се усмихва.
— По дяволите, вероятно си можел да го прочетеш и в мислите ми. — Погледът й стана дяволит и леко подозрителен. — Обзалагам се, че просто си искал да ме види отново, нали?
— Не — отговори той твърде бързо.
— Хм. — В гласа й прозвуча нотка на недоверие. — Защо ли не ти вярвам?
— Навярно защото никога не съм могъл да лъжа достоверно. И двамата се засмяха.
Аманда го наблюдаваше, докато той шофираше. Кириан носеше слънчеви очила с малки кръгли стъкла и изглеждаше по-шикозен, отколкото някой мъж имаше право да бъде.
— Отговори ми на един въпрос — каза тя.
Той въпросително повдигна вежди, но не каза нищо, гледайки право напред.
— Наистина ли ти харесва да бъдеш Нощен ловец?
Хънтър я погледна и се усмихна, така че се показаха кучешките му зъби.
— Кажи ми колко са професиите на света, при които можеш да играеш ролята на герой всяка вечер? Моята заплата достига астрономическа сума, а и ще живея вечно. Какво бих могъл да не обичам в тази работа?
— Но понякога не се ли чувстваш самотен? — попита Аманда.
— Човек може да бъде самотен и насред тълпа.
— Предполагам, че е така, но…
Той й хвърли кос поглед.
— Защо не ме попиташ това, което наистина искаш да узнаеш?
— Тъй като можеш да четеш мислите ми, защо направо не ми отговориш?
Усмивката му се разшири като на гладен вълк, който току-що е открил плячка.
— Да, любима, мисля, че си невероятно секси. И най-много от всичко бих искал да те заведа в моя дом и да те накарам да се почувстваш на седмото небе.
Лицето на Аманда пламна.
— Мразя, когато правиш така. Ти си по-лош и от Табита. Господи, нима всички Нощни ловци притежават такива способности?
— Не, скъпа, само аз. — След това добави: — Всеки от нас има индивидуални способности.
— Трябва да призная, че ми се иска при теб те да бяха по-различни.
— Добре, любов моя. За теб те вече не са в сила. Повече никакво четене на мислите.
Докато го наблюдаваше, Аманда осъзна, че макар той да имаше буен нрав и да се държеше като мъжкар, под тази фасада се криеше благородно сърце.
— Ти си добър човек, Хънтър.
— Искаш да кажеш добър вампир.
— Да, но ти не пиеш кръв.
Ъгълчетата на устата му се извиха в усмивка.
— Това Джулиън ли ти го каза?
— Да. Каза, че за разлика от аполитите, Нощните ловци са избегнали тази част от проклятието на Аполон.
— Само за сведение — каза зловещо Кириан. — Ние не се нуждаем от кръв, за да живеем, но някои от Нощните ловци въпреки това я пият. — Той превключи скоростите. — Мисля, че снощи двамата с Джулиън сте прекарали твърде много време в разговори.
— Възможно е. — Но пък Хънтър бе станал нейната любима тема. Тя бе държала клетия Джулиън буден до полунощ, разпитвайки го за Кириан и Нощните ловци. — Вярно ли е, че деймоните живеят само двайсет и седем години?
Той кимна утвърдително.
— Точно затова са толкова опасни. Повечето аполити са готови на всичко, за да си спечелят още един ден.
Според Джулиън това бе и причината Нощните ловци да нямат душа. Така деймоните не можеха да се сдобият с най-силните души. А колкото по-силни души вземаха деймоните, толкова по-дълго живееха.
— Такива като теб — каза Кириан — са най-примамливата плячка за деймните. Когато отнемат душата на някого, те придобиват и всичките му психични способности.