Аманда се засмя.
— Аз нямам никакви специални способности.
— Можеш да вярваш на всички лъжи, ако това те прави щастлива.
— Това не е лъжа — отвърна тя в своя защита. — Аз нямам абсолютно никакви способности, ако не се брои способността ми да „схрусквам“ числата.
— Добре, мелнице за числа, вярвам ти.
Обаче интонацията, с която го каза, говореше точно обратното. Като изгледа с присвити очи упорития мъж, Аманда му посочи пътя към дома си. Когато наближиха, тя видя облаци сив дим да се издигат към нощното небе.
— Това пожар ли е?
— Да, и изглежда голям.
— О, не! — ахна младата жена, когато наближиха още повече и видя, че гори нейната къща.
Обаче Хънтър не спря там, а продължи по улицата към дома на Табита, където бушуваше друг пожар. Сълзи изпълниха очите на Аманда, докато слепешката търсеше дръжката на вратата.
— Табита! — изкрещя тя, ужасена, че сестра й може да е в къщата.
Преди да успее да мигне, Кириан изскочи от колата и се втурна в горящата къща. С разтуптяно сърце, младата жена слезе бързо след него. Като захвърли обувките си с висок ток, тя хукна към верандата, но не посмя да влезе боса в къщата.
— Хънтър? — извика Аманда, като се мъчеше да види нещо през пламъците. — Табита!
„Боже, дано Таби да е добре. Дано още да е на работа.“
Докато чакаше да види или чуе Кириан, един мотоциклет профуча през двора на Табита и спря с писък на спирачките до алеята за коли. Движейки се като светкавица, мотористът свали черната си каска, хвърли я на земята и се затича към къщата толкова бързо, че Аманда дори не видя чертите му. Той зави зад сградата в същия момент, когато Кириан излезе през вратата, носейки на ръце съквартирантката на Табита. Аманда го последва до моравата, където той положи Алисън на тревата.
— Сестра ти не е вътре — каза Хънтър, като наведе глава към неподвижното тяло на Алисън. — Тя е вдишала много дим. — Той огледа улицата в двете посоки; няколко съседи стояха наблизо, но никой от тях не се втурна да помогне. — Къде е проклетата линейка? — изръмжа Кириан.
Терминатор дотича при тях. Той близна първо лицето на Алисън, после и Аманда. Като потупа успокоително черното куче с бели петна, Аманда погледна нагоре и видя мъжа, който бе пристигнал с мотоциклета. Той бе красив като Хънтър, обаче в него имаше нещо неземно. Мистично.
Русата му коса бе късо подстригана, с изключение на две дълги плитки, които се спускаха от лявото слепоочие до средата на гърдите му. Носеше закопчано до шията черно мотористко яке, цялото покрито с келтски орнаменти в червено и златно, и дебела златна торква17 на врата.
Той коленичи до Кириан и прокара облечената си в ръкавица ръка на около два сантиметра над тялото на Алисън.
— Белите й дробове са обгорени — каза тихо.
— Можеш ли да й помогнеш, Талон? — попита Хънтър.
Талон кимна утвърдително. Той свали ръкавиците си и постави дланите си върху гърдите на Алисън. След няколко секунди дишането на девойката стана бавно и ритмично.
Талон срещна погледа на Аманда. Тя потръпна, като видя, че очите му са същите като на Кириан. Имаше нещо много смущаващо и странно в този нов Нощен ловец.
Той излъчваше спокойствие като някое бездънно езеро, осъзна младата жена. Това бе някакъв вид омиротворяващо спокойствие, което бе едновременно изкусително и плашещо. И тогава й хрумна, че трябва да се е случило нещо наистина ужасно. Иначе защо щеше да пристигне тук още един Нощен ловец?
— Дезидерий е запалил пожарите, нали? — попита тя.
Двамата мъже поклатиха отрицателно глави. Кириан погледна към Талон.
— Какво стана с твоя обект?
— Струва ми се, че те са се обединили. Докато твоят се крие, моят се опитва да ви превърне в дим.
Най-сетне пожарните коли пристигнаха. Един екип на „Бърза помощ“ се зае с Алисън, а те тримата се дръпнаха настрани.
— По дяволите, Талон, това е нещо ново — каза Хънтър, като прокара пръсти през косата си. — Прави ни напълно уязвими.
Талон обърна глава към горящата къща на Табита.
— Знам. Много е гадно, че те могат да обединят силите си, а ние — не.
— Защо не можете? — попита Аманда.
Талон се обърна към Кириан.
— Колко знае тя?
— Много повече, отколкото трябва.
17
Украшение за врата във формата на отворен или затворен пръстен, изработено от скъп метал, което се е носело предимно от мъжете. Торквите са били познати на персите, сиктите, траките, илирите и келтите. — Б.пр.