Аманда въздъхна дълбоко.
— Добре, това наистина е страшно. Някой от вас, момчета, може ли да пътува във времето?
— И в пространството, и в сънищата.
— Аха — кимна разбиращо Аманда. — Значи Род Сърлин19 е бил Ловец шейпшифтър?
Те не изглеждаха особено развеселени.
— Е — каза тя, — неуспешен опит да се пошегувам. Просто се опитвам да разбера всичко това.
Талон се засмя.
— Недей. Аз се опитвам да го разбера вече петнайсет века и все още научавам нови неща.
Хънтър направи гримаса.
— И ти ли? Всеки път, когато си помисля, че съм си изяснил всичко, се появява някой като Дезидерий и напълно променя правилата.
— Така е — съгласи се със смях Талон. Той изпъна рамене. — И като говорим за страшни неща, аз трябва да вървя. Разузнавачите ми изчезват в момента, докато си говорим.
Хънтър престорено потрепери.
— Мразя, когато общуваш с мъртвите пред мен.
Талон му хвърли полушеговит, полусериозен поглед.
— Ти ли си идиотът, който ми е изпратил фланелката с надпис „Виждам мъртви хора“?
Кириан се засмя:
— Трябва да е бил Улф. Мислех, че само се шегува за това.
— Явно, че не. Получих я преди три дни, обаче ще му го върна тъпкано за тази шега. — Талон погледна към Аманда. — Дръж я близо до себе си.
Хънтър кимна в знак на съгласие.
Талон погледна през рамо към един от пожарникарите.
— Само така ми се струва или онзи пожарникар аполит зад мен ни наблюдава твърде внимателно?
— Да, и аз го забелязах. Мисля, че трябва да го поразпитам.
— Не тази вечер. Първо трябва да осигуриш безопасност на тази жена. Аз ще се занимая с аполита.
Кириан го погледна изненадано.
— Нямаш ли ми доверие?
— Не, разбира се, елине. Познавам те твърде добре.
Талон се отправи към черния си „Харли Дейвидсън“ и вдигна каската си от земята.
— Ще те уведомя за резултата по електронната поща.
— По електронната поща? — възкликна изненадано Аманда. — Трябва ли да питам?
Хънтър сви рамене.
— В крак с технологиите сме. Някога плащахме на куриери да пренасят информацията между нас.
— Аха — каза тя, забелязвайки един самотен мъж, който стоеше в сенките от другата страна на улицата. Вместо да гледа пожара, той изглеждаше по-заинтересован от двамата й спътници.
Талон се върна при тях.
— Имам въпрос — прошепна Аманда, докато разглеждаше великолепната русокоса фигура в сенките от другата страна на улицата. — Всички деймони ли са руси?
— Да — отвърна Кириан. — Както и всички аполити.
— Тогава как може да се различи аполит от деймон?
— Освен ако не ни блокират, ние усещаме тяхното присъствие — обясни Талон. — Но за хората единственият начин да ги различат едни от други, е като видят черния, приличащ на татуировка символ, който се появява в средата на гърдите на деймоните, където се събират човешките души.
— Аха — каза пак младата жена, като не откъсваше очи от мъжа, който ги наблюдаваше. — Кажете ми, не мислите ли, че вашите обекти може нарочно да са ви събрали заедно, за да отслабнат силите ви, преди да ви нападнат?
Двамата мъже я погледнаха озадачено.
— Защо питаш? — поинтересува се Талон.
— Ами, аз не съм експерт, но онзи тип зад теб ми прилича на деймон.
Едва бе изрекла думите, когато една светкавица удари Талон право в гърба и го повали на земята. Кириан изруга и я блъсна към колата. Той самият прескочи автомобила и се втурна към деймона, който бе нападнал Талон. Двамата се вкопчиха един в друг и се затъркаляха на земята, като ожесточено си нанасяха удари. Аманда се спусна към Талон. Той бе облян в кръв. С разтуптяно сърце, тя се опита да му помогне, но преди да успее да направи каквото и да било, ги нападна друг деймон. Реагирайки инстинктивно, младата жена измъкна келтския кинжал от колана на Талон и нанесе удар в гърдите на деймона. Той изсъска и отстъпи. Талон скочи на крака, грабна кинжала от ръката й и го запрати в гърба на бягащия деймон. Последва блясък като от светкавица и той се изпари във въздуха.
Кириан се появи от мрака, дишайки тежко, вдигна кинжала на Талон от земята и му го подаде.
— Добре ли си? — попита той.
Келтът направи гримаса, като сгъна ръката си в лакътя.
— Кървил съм и по-лошо. А ти как си?
— И аз съм кървил по-лошо.
Талон кимна рязко на Аманда.
19
Създател, продуцент и водещ на телевизионния сериал от 1959 и 1960 г. „Зоната на здрача“. Той е и един от сценаристите на филма „Планетата на маймуните“. — Б.пр.