Очите й се напълниха със сълзи от болката в гласа му. Толкова й беше мъчно за него. Господи, никой не заслужаваше подобно наказание само защото погрешно си е помислил, че някой го обича.
Обаче най-много я порази фактът, че той не спомена какво е причинила Теона на него. Хънтър съжаляваше единствено за това, което случилото се бе коствало на семейството и родината му.
Желанието й да го докосне бе толкова силно, че не разбираше как успява да се въздържи. Вместо това, тя съсредоточи вниманието си върху Терминатор, като го прегръщаше така, както й се искаше да прегръща Кириан.
— Не знам — прошепна Аманда със свито гърло. — Предполагам, че и аз щях да я убия.
— Всеки би си помислил същото.
По гърба й полазиха студени тръпки.
— Но ти не си го направил, нали?
— Не. Бях стиснал с две ръце шията й и тъкмо щях да сложа край на живота й, когато тя ме погледна с разплакани, уплашени очи. Минута преди това исках да я убия, а следващото нещо, което помня, бе, че избърсах сълзите й, целунах треперещите й устни и я оставих да си върви в мир. — Хънтър стисна зъби. — Така че, виждаш ли, сега седиш до най-големия глупак, който някога се е раждал. Човек, който продаде душата си, за да си отмъсти, а никога не го направи.
Целият ужас на миналото му се стовари върху нея. След всичко, което бе изстрадал заради съпругата си, след всичко, което бе изгубил, той все още я обичаше. И то много. Без значение какво му бе причинила Теона, в крайна сметка той й бе простил. Как можеше някой да предаде човек, способен на такава голяма любов и вярност? Аманда не можеше да проумее това.
— Съжалявам.
— Недей. Както казват, сам си постлах постелята и бях разпнат в нея. Аз бях сляп и глупав. Твърде късно осъзнах, че тя нито веднъж не ми каза, че ме обича.
Съжалението и тъгата в гласа му направо й разбиха сърцето.
— Ти не си виновен — каза Аманда, когато навлязоха в „Гардън Дистрикт“. — Тя не е имала право да те предаде.
— Теона не ме предаде. Аз го направих.
Боже, колко беше силен. Никога не бе срещала човек, готов да поеме на плещите си такава отговорност. Как й се искаше да намери начин да преодолее стоманената стена, която Кириан издигаше около себе си. С натежало сърце, Аманда гледаше именията отпреди Гражданската война, край които минаваха, където се издигаха огромни дъбове и борове, от чиито клони висеше испански мъх.
Хънтър спря автомобила на една алея за коли в края на улицата. Дървета закриваха гледката към къщата. Две каменни колони поддържаха тежки триметрови порти от ковано желязо. Краят на високата тухлена стена, която обграждаше двора, не се виждаше. Мястото изглеждаше като крепост. Кириан извади от жабката едно дистанционно, натисна бутона и тежките порти се отвориха.
Дъхът на Аманда секна, когато той пое по дълга, извита алея и тя най-сетне видя дома му. Челюстта й увисна. Къщата бе огромна! Неокласическата й архитектура бе най-добрата от всички, които бе виждала. Високи колони се издигаха по целия периметър на сградата, а балконите на втория етаж имаха богато украсени парапети от бяло ковано желязо.
Хънтър заобиколи от задната страна на къщата и влезе в гараж за шест автомобила, където Аманда откри, че той притежава също и мерцедес, порше, стар модел ягуар и чисто нов буик, който изглеждаше странно не на място сред другите коли. Ламборгинито естествено й бе подсказало, че Кириан е богат, но тя никога не си бе представяла, че той живее така.
„Като царска особа.“
Тя трепна при тази мисъл. Разбира се, че ще е така, тъй като той беше точно такъв. Принц. Един истински древногръцки принц.
Когато вратата на гаража се затвори зад тях, Кириан й помогна да слезе от колата. Той пусна Терминатор да тича в задния двор, а след това я въведе в огромната къща. Аманда се опита да обхване с поглед всичко наведнъж, докато вървяха по малък коридор към кухнята, където слабичка възрастна испанка тъкмо изваждаше нещо апетитно от фурната. Кухнята бе огромна, с уреди от неръждаема стомана и антики, закачени по тъмнозелените й стени и наредени по мраморните й плотове.
— Роза — каза Хънтър с укор в гласа, докато оставяше ключовете си върху плота до вратата. — Какво правиш тук?
Жената подскочи стреснато и се потупа по гърдите.
— Господи, дете, изкара ми ангелите.
— Ще те изплаша още повече, ако не изпълняваш това, което каза лекарят. Двамата с теб имахме уговорка. Трябва ли да се обадя отново на Мигел?