Тя го изгледа, като присви големите си кафяви очи, и сложи тавата с пилето върху печката.
— Хайде сега, недей да ме заплашваш. Аз съм родила това момче и няма да го оставя да ми чете лекции какво трябва и какво не трябва да правя. Това се отнася и за теб. Грижа се за собственото си семейство много преди ти да се родиш. Разбра ли?
— Да, госпожо.
Роза млъкна, като забеляза Аманда. На лицето й се появи широка усмивка.
— Хубаво е да те видя с жена, чедо.
Кириан погледна смутено Аманда. Той пристъпи към печката да погледне яденето.
— Мирише вкусно, Роза, gracias20.
Възрастната испанка се усмихна гордо, като го наблюдаваше как се наслаждава на творението й.
— Знам, точно затова го сготвих. Дотегна ми да гледам опаковки от полуфабрикати и торбички от заведения за бързо хранене в кофата за боклук. От време на време трябва да ядеш истинска храна. Тези готови боклуци ще те убият.
Кириан се усмихна леко.
— Мисля, че мога да се справя.
Роза изсумтя.
— Всички си мислим така, затова сега трябва да пия хапчета за сърцето.
— И като заговорихме за това — каза Хънтър, като я погледна укоризнено, — вече трябваше да си се прибрала у дома. Ти ми обеща.
— Тръгвам си. Сложих салатата в хладилника. Ще има достатъчно и за двама ви.
Кириан взе палтото на Роза от облегалката на стола и й помогна да се облече.
— Утре имаш почивен ден.
— Но градинарят ще дойде.
— Ник ще му отвори.
— Но…
— Ник ще се оправи, Роза.
Тя го потупа нежно по ръката.
— Ти си добро момче, сине. Ще се видим в сряда.
— Но не и преди обяд.
Възрастната жена се усмихна.
— Не и преди обяд. Лека нощ.
— Adios21.
— Е — подразни го Аманда веднага след като останаха сами. — Значи знаеш как да се държиш мило с някого.
Тя забеляза как потрепнаха устните му, докато се мъчеше да потисне усмивката си.
— Само когато съм в настроение.
Хънтър извади вилица и нож от чекмеджето и отряза малко парченце от пилето.
— О, страхотно е — каза той, после отряза още едно парченце. — Заповядай, трябва да го опиташ.
Преди да осъзнае какво прави, Аманда лапна парчето. Ароматът на подправките изпълни устата й в мига, когато си даде сметка каква интимност има между тях в този момент. По погледа му разбра, че тази мисъл е споходила и него.
— Много е вкусно — каза, като отстъпи назад.
Кириан мълчаливо се зае да вади чинии. Докато го наблюдаваше, върху нея внезапно се стовари целият ужас, преживян тази вечер.
— Къщата ми е съсипана — прошепна Аманда. — Напълно е унищожена.
Той остави чиниите настрана, тъй като усети болката й. Смазващото й чувство за загуба го заля като вълна.
Аманда вдигна изпълнените си със скръб очи към него.
— Той защо опожари дома ми? Защо?
— Добре поне, че ти не беше вътре.
— Обаче можех да бъда. Боже, Кириан, по това време Табита обикновено си е вкъщи! Какво щеше да стане, ако ти не беше там? Алисън щеше да е мъртва. Сестра ми можеше да загине. — Тя изхлипа, като се огледа, обзета от паника. — Той няма да спре, докато не ни убие, нали?
Без да се замисля, Хънтър я придърпа към себе си и я притисна в обятията си.
— Всичко ще е наред, Аманда.
Той замръзна, осъзнавайки какво бе направил. Беше се обърнал към нея по име и почувства, че това разби на парчета някаква бариера в него. По бузите на младата жена се стичаха сълзи.
— Знам, че това е просто една къща, но всичките ми вещи бяха там. Моите любими книги, одеялото, което баба ми изплете за мен, преди да почине. Всичко, което бях аз, остана в нея.
— Не всичко. Ти все още си тук.
Тя плачеше до гърдите му. Кириан затвори очи и опря буза в главата й, докато тя се притискаше в него. Бяха изминали векове, откакто за последен път бе утешавал жена, откакто се бе чувствал така. И това го разтърси дълбоко.
— Дезидерий може ли да се добере до Табита?
— Не — прошепна той в косата й, опитвайки се да не вдишва прекрасния аромат на рози. Не успя и тялото му мигновено реагира, като желанието му към нея разгоря пожар в слабините му. — Докато стои в човешко частно жилище, той не може да стигне до нея. Това е едно от ограниченията, които Аполон им е поставил, когато ги е проклел, така че хората да имат някаква защита.