Очите на Аманда също се напълниха със сълзи, но ги преглътна. Плачът с нищо нямаше да помогне. Къщите бяха изгорели и всичките сълзи на света нямаше да ги върнат. Сега трябваше да се съсредоточи единствено върху това как всички те да избегнат гнева на Дезидерий.
— Как е Алисън? — попита, опитвайки се да се отърси от страха.
— Добре е. Майка й вече е в болницата. Аз в момента пътувам с колата натам, за да я видя. Никой не знае какво е станало с Терминатор.
— Той е при мен.
Табита облекчено въздъхна.
— Благодаря ти, сестричке. Много съм ти задължена. Е, къде си ти в момента?
Това беше въпрос, на който Аманда се страхуваше да отговори. Табита щеше да избухне, когато разбереше.
— Предпочитам да не казвам — уклончиво отвърна тя.
Мълчание. То продължи няколко минути и единственото, което Аманда чуваше, бе шумът от уличното движение. Табита се опитваше да прочете мислите й. По дяволите!
Сестра й проговори в мига, когато тя си го помисли.
— Пак си с онзи вампир, нали?
Аманда се сви. Как да каже на сестра си — ловец на вампири, — че си е загубила ума по един от тях и възнамерява да прекара нощта в дома му? Нямаше лесен начин. Като въздъхна, тя се опита да измисли как да й го обясни.
— Той не е точно вампир… По-скоро е като теб.
— Аха — каза провлечено Табита. — И с какво прилича на мен? Има гърди? Или е гей? Или просто обича да убива?
Аманда стисна зъби.
— Табита Лейн Деверо, не бъди такава кучка. Знам, че ти също не обичаш да убиваш и нямам намерение да си играя с теб на гатанки. Типът, който ме нападна в дома ти, е наистина опасен, не е като другите страхотии, с които се занимаваш. Той е различен. Хънтър иска да се покриеш за известно време и аз съм съгласна с него.
— Хънтър? Това същият онзи вампир ли е, който заплашваше живота ти при предишния ни разговор?
— Той не го мислеше сериозно.
— О, така ли? И си готова да заложиш живота си на това?
— Готова съм да заложа живота и на двете ни.
— Ти си напълно побъркана, знаеш ли?
— Мери си приказките, момиченце. За разлика от теб аз знам какво правя. Вярвам на Хънтър. А този тип Дезидерий е наистина зъл. Като Ханибал Лектър.
Аманда си представи как сестра й красноречиво завърта очи и изсумтява възмутено.
— Не ме е страх от нито един от тях.
— А може би трябва да се научиш поне малко да се страхуваш. Аз например съм ужасена от единия.
— Тогава защо не се прибереш вкъщи, където можем да те защитим?
„Защото искам да остана с Хънтър.“ Аманда не знаеше откъде се появи тази мисъл. Но не можеше да отрече истинността й. Когато беше с него, се чувстваше в безопасност.
Все още не й беше предложил да я отведе някъде другаде. Въпреки това не се съмняваше, че ако поиска, той ще я остави да си тръгне, но…
Тя не искаше. Само че не посмя да го каже на Табита. Отношенията им и без това бяха достатъчно обтегнати, така че Аманда предложи на сестра си единственото извинение, за което се сети.
— Не мога да го направя, не и докато онова същество ме преследва.
Табита отново изруга.
— Откъде да знам, че този Хънтър не те контролира чрез някакво заклинание?
Аманда се засмя на думите й, като си спомни какво й бе казал Кириан във фабриката.
— Защото точно като теб, аз съм твърде голям инат, за да ми подейства каквото и да е заклинание. Пък и той е приятел на Джулиън Алекзандър. Ти вярваш на Джулиън и Грейс, нали?
— Ами, да, разбира се.
— Тогава се довери и на техния приятел.
— Добре — рече с неохота Табита. — Но доверието ми бързо се изчерпва. Искам да си в безопасност.
— Аз искам същото за теб. Хънтър каза, че през деня ще си в безопасност, но след залез-слънце гледай да си в дома на нашите и стой там. Всъщност не смятам, че е разумно да ходиш в болницата. Може би трябва още сега да отидеш у мама.
— Алисън е най-добрата ми приятелка, трябва да я видя.
— Ами ако заведеш преследвачите при нея? Доколкото знам, те вече те наблюдават.
Сестра й изръмжа недоволно:
— Това изобщо не ми харесва, но добре. Права си. Не искам да ги отведа при Алисън. Мама ще измисли нещо. Ще обърна на съседната улица и ще остана вкъщи за през нощта. Обади се, ако имаш нужда от мен.