— Ник мисли, че това е забавно — каза Кириан, когато тя взе тестето от полицата. — Всеки път, като намери нещо, в което или върху което има вампир, той го донася тук и го оставя на видно място.
— Това притеснява ли те?
— Не, през повечето време той е добро момче.
Докато я развеждаше от стая в стая из старото имение, Аманда започна да се чувства объркана.
— Колко голяма е тази къща? — попита тя, когато влязоха в една игрална зала.
— Има дванайсет спални, а площта й и е малко над шестстотин и петдесет квадратни метра.
— Господи, дори някои от моловете, които съм посещавала, са по-малки.
Той се засмя.
В средата на игралната зала имаше стилна билярдна маса заедно с колекция от аркадни игри и огромен телевизор с пълен набор от различни конзоли за видеоигри, наредени на масичката за кафе пред него. Но това, което й се стори най-странно, бяха двете бейзболни ръкавици и бейзболната топка върху масичката със сгъваем плот, която стоеше в единия ъгъл. Аманда се приближи до нея.
— Някои нощи с Ник си подхвърляме топката — обясни Кириан.
— Защо?
Той сви рамене.
— Това прояснява мислите ми, когато се опитвам да разбера нещо.
— И Ник няма нищо против?
Въпросът й го накара да се разсмее.
— Ник винаги е против. Не си спомням някога да съм го помолил да свърши някаква работа и той да не е възроптал.
— Тогава защо го държиш при теб?
— Защото съм мазохист.
Сега бе неин ред да прихне.
— Много ми се иска да се запозная с този Ник.
— Утре определено ще можеш да го направиш.
— Наистина ли?
Той кимна утвърдително.
— Ако имаш нужда от нещо, просто му кажи и той ще ти го донесе. Уведоми ме, ако те обиди по някакъв начин, и аз ще го убия, когато се събудя.
В гласа му долови нотки, които й подсказаха, че думите му може да не са празна заплаха.
Кириан отвори големите френски прозорци и я изведе в остъкления атриум. През прозрачния таван се виждаха милион блещукащи звезди, а обувките им лениво потропваха по покрития с плочки под.
— Тук е много красиво.
— Благодаря.
Аманда се приближи до голяма скулптурна композиция от три женски фигури, която се издигаше в средата на помещението. Творбата бе възхитителна. Най-младата жена лежеше на една страна със свитък в ръце, а другите две седяха с гръб една към друга. Едната държеше лира, а другата пееше. Но най-изумителен бе начинът, по който бяха оцветени. Всяка от тях изглеждаше като жива и трите поразително приличаха на Хънтър.
— Това от Гърция ли е? — попита тя.
На лицето на Кириан се изписа болка, когато кимна утвърдително.
— Това са моите сестри.
Аманда ги разгледа по-отблизо с натежало сърце.
Хънтър нежно докосна ръката на момичето със свитъка. Веждите му леко се смръщиха, когато погледна към статуята в естествен ръст на девойката, която изглеждаше в края на пубертета. Синият й хитон27 напълно подхождаше на цвета на очите й.
— Алтея беше най-малката — каза той, като гласът му спадна с цяла октава. — Тя беше тиха и срамежлива, и леко заекваше, когато беше притеснена. Богове, как мразеше това, но аз го намирах за очарователно. Диана — той посочи девойката с лирата, която беше облечена в червено — беше с две години по-голяма от мен и имаше опърничав нрав. Баща ми казваше, че двамата много си приличаме и затова никога не се разбираме. Федра беше с една година по-малка от мен и имаше ангелски глас.
Аманда се вгледа в девойката, облечена в жълт хитон. От сестрите на Кириан се излъчваше невероятно деликатна грация. Скулпторът ги бе изваял така, сякаш ги бе уловил насред движение. Дори гънките на дрехите им бяха реалистични и изящни. Аманда никога не бе виждала такова майсторство. Девойките изглеждаха толкова истински, че тя очакваше да й проговорят.
Нищо чудно, че той така страдаше.
— Ти много си ги обичал.
Хънтър кимна утвърдително.
— Какво се случи с тях?
Той се отдалечи от скулптурата.
— Те се омъжиха и живяха дълъг и щастлив живот. Диана кръсти на мен първия си син.
Устните на Аманда се извиха в лека усмивка от факта, че сестрата, с която най-много се е карал, е постъпила така. Това говореше много за техните отношения. Докато гледаше трите девойки, тя си спомни онова, което Кириан й бе казал за Алтея в колата. Тя бе отрязала дългата си, чуплива руса коса, когато узнала, че брат й е убит. Те със сигурност го бяха обичали толкова, колкото и той тях.