— Какво си помислиха те за твоето превръщане в Нощен ловец?
Той се прокашля, за да прочисти гърлото си.
— Те изобщо не узнаха за това. За тях аз бях мъртъв.
— Тогава откъде знаеш толкова много за…
— Чувствах ги, докато бяха живи. Чувствах ги по същия начин, както ти чувстваш Табита, когато отвориш сърцето си за нея, и можеш да усетиш, когато тя изпадне в беда.
Аманда настръхна.
— Откъде знаеш това?
— Казах ти, че чувствам твоите способности.
По гърба й полазиха студени тръпки и младата жена се запита дали може да скрие нещо от него.
— Ти си страшен човек.
Странен блясък помрачи очите му.
— Аз не съм човек. Отказах се от своята човешка същност, когато преминах отвъд.
Хънтър говореше така, но тя знаеше по-добре. Той може и да нямаше душа, но имаше добро сърце и нямаше значение, че не е човек.
— Защо се съгласи да станеш Нощен ловец, въпреки че така и не си отмъстил на Теона?
— Тогава това ми изглеждаше добра идея.
При тези думи нещо в Аманда се разтопи. Може би заради самотата, която долови в гласа му, или спокойното приемане на съдбата, което прочете в очите му. Тя не знаеше каква точно бе причината, но знаеше, че не може просто да се върне към стария си живот и да забрави този мъж. Беше станала свидетел на твърде много доброта у него, на твърде много болка. И Бог да й е на помощ, колкото повече научаваше за него, толкова повече го желаеше. Желаеше го по начин, който не се поддаваше на обяснение. Те едва-що се бяха запознали и въпреки това сякаш бяха свързани по някакъв необясним начин.
Аманда се взря в неговите измъчени очи, които я гледаха с пламенен копнеж. Кириан бе това, което майка й наричаше „липсващата половинка“. Така тя описваше баща й. Същите думи използваше и Селена, когато говореше за Бил. За първи път в живота си Аманда разбра какво имат предвид. И осъзна, че след като бе открила своята „половинка“, не можеше просто да я пусне да си отиде. Не и без да се бори.
В неведение за нейните мисли, Хънтър се обърна и я въведе обратно в къщата. Той й показа една спалня на долния етаж.
— Можеш да спиш тук. Ще ти донеса по-удобни дрехи.
Аманда обиколи разкошната стая. Огромното легло в колониален стил изглеждаше като излязло от стар филм. Тъмнозелените стени щяха да направят някоя малка стая да изглежда още по-миниатюрна, но в това обширно помещение създаваха усещането за старомоден, домашен уют.
Кириан се върна след няколко минути, носейки черна тениска и долнище на анцуг, в които можеше да се изгуби.
— Благодаря — каза тя, като ги взе от него.
Той стоеше пред нея, опитвайки се да улови погледа й.
За нейна изненада, Хънтър вдигна ръка и прокара пръст по брадичката й. Нокътят му леко одраска кожата й, от което я полазиха тръпки. Аманда знаеше, че той иска да я целуне, и бе изумена колко много самата тя желаеше целувката му. Но Кириан не я целуна. Просто се взираше в лицето й с тъмните си жадни очи. След това проследи с палеца си извивката на устните й и младата жена едва се сдържа да не простене от удоволствието, което изпита. Въздухът между тях се изпълни с напрежение, с взаимното им желание и копнеж. Дъхът й секна от силата на това усещане и я накара да се почувства едновременно слаба и заредена с енергия.
Точно когато бе сигурна, че Хънтър ще я целуне, той тръгна към вратата.
— Лека нощ, Аманда.
С разтуптяно сърце, тя остана да гледа след него.
Кириан се проклинаше на всяка стъпка, докато крачеше към кабинета си. Трябваше да я целуне. Трябваше… Не, беше постъпил правилно. Между тях никога нямаше да има нищо. Нощните ловци можеха да се наслаждават на някоя жена в продължение на няколко нощи, но им беше забранено да установяват трайни връзки. Опасността бе прекалено голяма. Жените можеха да станат лесна плячка на деймоните, а чувствата можеха да направят Нощните ловци слаби. Да ги направят прекалено предпазливи, а при тяхната работа предпазливостта водеше до смърт.
По-рано това никога не го беше притеснявало. Тази вечер болката бе толкова силна, че можеше да сломи волята му. Мразеше да се чувства така. Мразеше да се нуждае от нея. Много отдавна се бе отказал от емоциите и предпочиташе да живее така — в безопасен пашкул, където нямаше вълнения.
— Трябва да я прогоня от ума си. — Той влезе в кабинета си и седна пред компютъра, за да влезе в сайта на Нощните ловци.