— Кириан — каза тя сухо, настръхнала от неговото докосване. — Пусни ме долу. Миришеш толкова лошо, че едва дишам. Имаш ли представа колко е късно?
— Да — отвърна той, като преглътна буцата в гърлото си, а душата му се изпълни с радост. Остави я на пода и обхвана с длани лицето й. Беше толкова уморен, че едва стоеше на краката си, и му бе трудно да мисли, но не искаше да спи. Не и докато тя не беше в безопасност. — Трябва да те отведа оттук. Приготви се.
Теона се намръщи.
— Къде ще ме водиш?
— В Тракия.
— В Тракия? — попита тя невярващо. — Да не си полудял?
— Получих съобщение, че римляните са се насочили насам. Ще те заведа при баща ми, за да те пази. А сега побързай!
Обаче Теона не помръдна. Вместо това лицето й стана мрачно, а сивите й очи заблестяха от яд.
— При баща ти? Ти не си говорил с него от седем години. Какво те кара да мислиш, че той ще ме подслони?
— Татко ще ми прости, ако го помоля.
— Баща ти ще ни изхвърли и двамата. Той го провъзгласи публично. Вече преживях достатъчно унижения и не желая да го чуя да ме нарича уличница в очите. Освен това не искам да напускам вилата. Тук ми харесва.
Кириан не обърна внимание на думите й.
— Баща ми ме обича и ще постъпи както го помоля. Ще видиш. А сега се обличай.
Теона погледна над рамото му.
— Полидус — каза тя строго на стария слуга, който през цялото това време бе чакал зад гърба на Кириан. — Приготви банята на господаря си и му донеси храна и вино.
— Теона…
Тя го накара да млъкне, като сложи ръка върху устните му.
— Тихо, господарю мой. Сега е среднощ. Изглеждаш ужасно и миришеш още по-лошо. Позволи ни да те изкъпем, да те нахраним и да те сложим да спиш, а на сутринта ще обсъдим какво да правим, за да бъда в безопасност.
— Но римляните…
— Видя ли някой римлянин по пътя дотук?
— Ами… не.
— Тогава в момента няма никаква опасност, нали?
Твърде уморен, за да спори, Кириан се съгласи.
— Не, предполагам.
— Тогава ела. — Тя го хвана за ръката и го поведе към малка стая встрани от главния коридор.
Следващото нещо, което Аманда видя, беше стая, осветена от малък огън и свещи. Хънтър седеше облегнат в позлатена вана, а Теона го къпеше. Той взе ръката й и я притисна до брадясалата си буза.
— Дори не можеш да си представиш колко ми липсваше. Нищо не ме успокоява така, както твоето докосване.
Жена му се усмихна пресилено и му подаде чаша вино.
— Чух, че си отнел Тесалия от римляните.
— Да, Валерий беше бесен. Чакам с нетърпение да тръгна на поход към Рим. Ще го завладея, помни ми думата.
Кириан пресуши чашата си и я остави настрани. Изгарящ от желание, той протегна ръка и дръпна жена си във ваната.
— Кириан! — ахна тя.
— Шшшт — прошепна той до устните й. — Искам да те целуна.
Теона се съгласи, но у нея имаше някаква студенина. Той я почувства.
— Какво има, скъпа? — попита Кириан, като се отдръпна. — Изглеждаш толкова сдържана тази вечер. Сякаш мислите ти са някъде другаде.
Изражението й се смекчи, когато тя обгърна с крака кръста му и му позволи да проникне в нея.
— Не съм сдържана. Уморена съм.
Той се усмихна, а после изпъшка, когато тя се притисна към него.
— Прости ми, че те събудих. Просто исках да се уверя, че си в безопасност. Не бих могъл да живея, ако ти се случи нещо. — Кириан обгърна с длани лицето й и погали с палци бузите й. — Винаги ще те обичам, Теона. Ти си въздухът, който дишам.
Той целуна устните й, наслаждавайки се на мекотата им. Теона сякаш се отпусна в ръцете му, докато се движеше бавно над него. И все пак очите й го наблюдаваха внимателно, сякаш очакваше нещо…
Веднага след като достигна върха на блаженството, Кириан се облегна назад във ваната, за да я погледа. Чувстваше се слаб като новородено куче. Но си беше у дома и съпругата му бе неговата сила. Неговото убежище. Едва си бе помислил това, когато почувства странно бучене в главата си. Изведнъж му се зави свят. Кириан веднага разбра какво е направила.
— Дала си ми отрова? — ахна той.
Теона се отскубна от него и излезе от ваната, като забързано се уви с една кърпа.
Не.
Кириан се опита да се измъкне от ваната, но отново му се зави свят и падна обратно във водата. Не можеше да диша, а мислите хаотично преминаваха през замъгленото му съзнание. По го измъчваше най-вече една — предателството на жената, която обичаше. Жената, в чиито крака бе сложил целия свят.