— Не!
— Стража, отведете Негово Височество.
Пленникът наблюдаваше как войниците сграбчиха чичо му и го измъкнаха от стаята.
— Кириан!
Кириан се замята в опит да се освободи от въжетата, но тялото му бе така изранено и изпочупено, че единственото, което постигна, бе да се нарани още повече. Искаше да извика на Зетес да се върне. Искаше да му каже колко съжалява за тежките думи, които бе казал на своите родители.
„Богове, не позволявайте да умра, без да им го кажа.“
— Не можеш да направиш това! — изкрещя Зетес миг преди вратата да се затръшне и да прекъсне думите му.
Валерий се обърна към слугата си:
— Доведи любовницата ми!
След като слугата излезе, той отиде до Кириан. Въздъхна, сякаш беше силно разочарован:
— Изглежда нашето време заедно приключи. Щом баща ти толкова отчаяно иска завръщането ти, само въпрос на време е да поведе войските си срещу мен. А аз определено не мога да поема риска той да те спаси, нали?
Кириан затвори очи и извърна глава, за да не гледа тържествуващата усмивка на Валерий. Пред погледа му отново изплува образът на баща му в онзи последен, съдбовен ден, когато двамата бяха застанали настръхнали един срещу друг в средата на тронната зала. Джулиън бе нарекъл този ден „Сблъсъкът на титаните“, защото нито той, нито баща му бяха готови да слушат или да отстъпят. Чу думите, които бе казал на баща си. Думи, които един син никога не трябва да изрича на родителите си. Болката от това бе стократно по-силна от всичко, което Валерий му бе причинил.
Докато скърбеше за своите постъпки, вратата на стаята за мъчения се отвори, за да пропусне Теона. Тя влезе с високо вдигната глава като царица на царски прием. Теона спря до Валерий и му се усмихна топло и съблазнително. Кириан се втренчи в нея, когато предателството й в цялата си пълнота се стовари върху него. „Дано това да е кошмар. Милостиви Зевсе, моля те, не позволявай то да е истина.“ Това бе повече, отколкото изтерзаното му тяло и душа можеха да понесат.
— Знаеш ли, Кириан — каза Валерий, като прегърна Теона и притисна устни към шията й. — Искам да те поздравя за избора ти на съпруга. Тя е изключителна в леглото, нали?
Това бе най-жестокият удар, който някога му бяха нанасяли. Теона срещна очите му без капчица срам, докато Валерий мина зад нея, обхвана с длани гърдите й и започна да ги мачка. На лицето й нямаше любов. Нямаше разкаяние. Нищо. Тя го гледаше, сякаш беше някой непознат. Това го разтърси до дълбините на измъчената му душа.
— Хайде, Теона, да покажем на твоя съпруг какво прекъсна в нощта, когато се прибра вкъщи.
Валерий откопча брошката, придържаща химатиона28 й, и той се свлече на пода. После притегли голата жена в прегръдките си и я целуна.
Болка прониза сърцето на Кириан, като видя как тя свали ризницата на римлянина, с какво нетърпение очакваше неговите ласки. Не можейки да понесе тази гледка, той затвори очи и извърна глава. Но все пак ги чуваше. Чу жена си да моли Валерий да проникне в нея. Чу я да стене от удоволствие. И когато тя стигна до екстаза в прегръдките на неговия враг, Кириан почувства, че сърцето му изсъхва и умира.
Най-накрая Валерий го бе сломил.
Тогава остави болката да го завладее. Остави я да го изпълни целия, докато вече не чувстваше нищо. Нищо, освен пълно опустошение. Когато те приключиха, Валерий бавно се приближи до него. Римлянинът прокара влажната си ръка върху лицето на Кириан и той прокле аромата, който познаваше толкова добре.
— Нямаш представа колко много обичам кожата ми да мирише на парфюма на жена ти.
Кириан се изплю в лицето му. Разярен, Валерий грабна един кинжал от масата и го заби в корема на пленника си. Кириан изпъшка, когато студеният метал проникна в тялото му. Римлянинът злобно завърта ножа, забивайки го по-дълбоко.
— Кажи ми, Теона — попита Валерий, без да откъсва очи от пленника, като извади кинжала, оставяйки го слаб и задъхан, — как да убия съпруга ти? Да го обезглавя ли, както подобава на един принц?
— Не — отвърна тя, като се уви с химатиона и го закопча с брошката, която Кириан й бе подарил на сватбата им. — Той е духът и гръбнакът на македонските бунтовници. Не можеш да си позволиш да го направиш мъченик. Ако бях на твое място, щях да го разпъна на кръст като обикновен крадец. Нека да послужи като назидание, та враговете на Рим да знаят, че като ви нападат, няма да постигнат чест и слава.
28
Горна дреха, носена в Древна Гърция както от жени, така и от мъже. Представлява парче вълнен правоъгълен плат, което се намята или увива около тялото и се захваща с брошка на едното рамо. — Б.пр.