С разтуптяно сърце, Аманда се втурна към леглото. Кириан се събуди в мига, в който усети меката й хладна длан върху гърдите си. Като отвори очи, откри, че тя седи до него с потъмнели от ужас очи и го разглежда със сбърчени вежди.
Той се намръщи, когато ръцете й започнаха да опипват целите му гърди. Аманда изглеждаше така, сякаш изобщо не го вижда, а бе изпаднала в някакъв странен транс. Кириан лежеше в пълно мълчание, зашеметен от нейното присъствие. Тя дръпна копринения чаршаф и докосна белега на корема му, точно от лявата страна на пъпа.
— Валерий заби кинжала тук — прошепна Аманда и погали тънкия белег. След това тя хвана китката му и нежно проследи белезите по нея. — А войниците забиха гвоздеите тук и тук. — После прокара леко върха на палеца си по края на пръстите му. — Изтръгнаха ти ноктите.
Аманда протегна ръце и обхвана с длани небръснатите му бузи. В очите й се четяха хиляди емоции и при вида на тези кристално сини дълбини дъхът на Кириан секна. Нито една жена не го бе гледала така.
— Клетият ми Хънтър — промълви тя. По бузите й се стичаха сълзи и преди той да разбере какво смята да прави, Аманда дръпна завивките, откривайки цялото му тяло. Той незабавно се възбуди при вида на нейната загриженост за него. Младата жена докосна белега на бедрото му, където някога Валерий го бе жигосал с нажеженото желязо.
— О, боже — възкликна тя, като пръстите й нежно опипаха сбръчканата кожа. — Било е истина. Те наистина са ти причинили това. — Аманда го погледна с плувнали в сълзи очи. — Видях те. Почувствах го.
Кириан се намръщи още повече. Възможно ли бе това? Когато тя го събуди, той бе сънувал екзекуцията си. Възможно ли бе силите им да са се обединили, позволявайки му да достигне до нея даже докато спи? Мисълта бе стряскаща. Ако беше вярно, това означаваше, че двамата са свързани на много по-високо ниво от физическото. Това означаваше…
Той не довърши мисълта си. Не съществуваше такова нещо като сродна душа, особено когато единият от тях вече нямаше душа. Това бе просто невъзможно.
Докато се взираше в мъжа пред себе си, Аманда страдаше с цялото си сърце за него. Как бе могъл да понесе подобни мъчения и предателство? Той бе носил тази болка през вековете. Сам. Винаги сам. Постоянно страдащ и жадуващ, но не получаващ облекчение. Без никаква надежда.
— Толкова много болка — прошепна тя.
Как й се искаше да получи на тепсия главата на Теона заради това, което му бе причинила. Но преди всичко искаше да успокои Хънтър, да облекчи мъката му. Да изтрие страданието, преживяно в миналото. Искаше да му даде надежда. Да му върне мечтата да има деца и жена, която да го обича. Бог да се смили над нея, но тя искаше да бъде тази жена. Преди да може да се спре, Аманда се наведе и залепи устни върху неговите. Той изстена, обхвана с длани лицето й и отвърна на целувката.
Аманда изпита удоволствие каквото не бе изпитвала с никой друг мъж преди това. Когато езиците им се преплетоха, тя го почувства с цялото си сърце и душа. Никога не се беше държала дръзко в леглото, но пък и никога досега не бе желала мъж, както този. С цялото си същество. Очите й се напълниха със сълзи, когато притисна устни върху белега на ключицата, където Валерий го бе издрал до кръв с пръстена си. Такава сила. Такава любов. Би дала всичко да открие мъж, който да я обича така, както той бе обичал съпругата си. И по-конкретно, искаше Хънтър да я обича така. Искаше да спечели сърцето му. Желаеше този мъж, който знаеше какво е любов, какво е преданост и състрадание. Независимо дали щеше да го признае, или не, той се нуждаеше от нея. Никой човек не трябваше да мине сам през вечността. Никой не трябваше да бъде наранен така, както бе наранен той. Не и когато единственото му престъпление бе, че е обичал някого повече от себе си. Дъхът й се смеси с неговия, когато легна върху него и обхвана с крака талията му.
Кириан изпъшка, когато си даде сметка, че тя не носи нищо под фланелката. Бедрата й бяха топли и влажни, когато се плъзна надолу по голия му корем, разпалвайки у него такова силно желание, че чак се изплаши.
„Отблъсни я.“
Обаче не можеше. Не и тази нощ. Не и след кошмара, който все още беше пред очите му. Правилно или не, той имаше нужда от утеха. Искаше отново да се почувства обичан. Искаше да усети мекотата на женски ръце върху тялото си. Уханието на Аманда по кожата си. Кириан потрепери, когато тя посегна надолу и хвана члена му.
— О, богове! — прошепна той. Никой не го бе докосвал така повече от две хиляди години.