— О, Хънтър! — прошепна младата жена.
Кириан спря и я погледна настойчиво.
— Не Нощният ловец е в теб, Аманда, а аз, Кириан.
Радостта изпълни цялото й същество, когато осъзна какво й предлагаше той. Той я допускаше до себе си, точно както тя му бе позволила да проникне в нея. Аманда протегна ръце и обхвана с длани лицето му.
— Кириан — прошепна тя развълнувано.
Той се усмихна.
— С теб се чувствам по-прекрасно, отколкото очаквах — каза Кириан и Аманда усети тръпката на удоволствие, която го разтърси.
Той наведе глава и нежно я целуна, докато проникваше все по-дълбоко в нея с бързи и мощни тласъци. От тях в тялото й се разливаше истинско блаженство.
— О, Кириан! — възкликна Аманда, чувствайки, че отново ще стигне до кулминацията.
Едва бе изрекла името му, когато с нея започнала се случва нещо странно. Сякаш нещо се преобърна в нея и тя усети прилив на силна еротична енергия.
— О, боже! — прошепна младата жена.
Внезапно почувства точно какво изпитва Кириан. Сякаш двамата бяха станали едно същество. Едновременно го усещаше вътре в себе си и усещаше себе си около него. Кириан се задъха, когато почувства същото. Двамата впериха погледи един в друг. Аманда плъзна ръка по гърба му и усети милувката на собствения си гръб. Това бе най-невероятното нещо, което някога бе преживявала.
Той ускори ритъма на тласъците си и тя се вкопчи в него — и двамата бяха полудели от вулканична страст.
Достигнаха кулминацията едновременно, в един миг на невероятно удоволствие. Кириан отметна глава и изрева, прониквайки с един последен тласък дълбоко в нея. Аманда изкрещя, усещайки силните тръпки, които разтърсиха тялото му.
Притисна го до себе си, когато той се отпусна върху нея, а мислите й постепенно се проясняваха. След това с огромно съжаление почувства, че той се отдръпва от нея.
— Какво стана? — попита задъхано Кириан.
— Не знам, но беше прекрасно. Невероятно. Най-фантастичното нещо.
Като се засмя тихо, той вдигна глава и младата жена се намръщи, виждайки очите му на мъждивата светлина на свещите. Те вече не бяха черни, а лешниковозелени.
— Кириан?
Той огледа стаята, после свъси вежди.
— Силите ми ме напуснаха — прошепна.
И тогава тя почувства обзелата го слабост. Кириан едва се помръдваше. Нещо по-лошо, когато той притисна с длан дясното си око и изстена, Аманда почувства острата болка, която прониза черепа му.
— Мили боже! — възкликна тя, докато Кириан лежеше до нея, измъчван от непоносими болки. — Какво да правя?
— Обади се на Талон. Набери две и натисни бутона за бързо избиране.
Тя се прехвърли над него, за да стигне до нощното шкафче, взе телефона и бързо набра номера. Талон отговори на второто позвъняване. По гласа му Аманда се досети, че е бил дълбоко заспал.
— Какво се е случило? — попита той спокойно, след като му каза коя е.
— Не знам. Направих нещо на Кириан.
— Какво искаш да кажеш? — попита Талон с тон, който й подсказа, че му е трудно да повярва, че би могла да направи нещо на приятеля му.
— Не съм сигурна. Очите му имат различен цвят и той се превива от болка.
— Какъв цвят са очите му?
— Зелени.
Талон помълча няколко секунди, преди отново да заговори.
— Дай ми да говоря с него.
Тя подаде телефона на Кириан. Той го взе, точно когато отново го прониза болка. Никога преди не бе изпитвал подобно нещо. Имаше чувството, че двете половини в него — на Нощния ловец и на човека — воюваха една срещу друга.
— Талон — каза Кириан задъхано.
— Здравей, приятелю. Добре ли си?
— Не, по дяволите. Какво става?
— На прима виста бих казал, че просто си намерил начин да се отървеш от способностите си на Нощен ловец. Поздравления, друже, открил си своя спасителен изход.
— Да, и от това се чувствам безумно щастлив.
— Не се прави на умник. Важното е, че е временно. Поне така мисля.
Съмнението в гласа му не успя да успокои Кириан и той попита:
— Колко ще трае?
— Нямам представа. Силите ми никога не са ме напускали.
Кириан изпъшка от новия пристъп на болка.
— Спри да се бориш с това — каза рязко Талон. — Така само влошаваш нещата. Просто се отпусни.
— О, да, що ти не пробваш.
Талон изсумтя: