„Открил си своя спасителен изход.“ Думите на Талон продължаваха да звучат в главата му. Щом един Нощен ловец откриеше нещо, което да отнема силите му на безсмъртен, той можеше да възвърне душата си. До този момент Кириан никога не бе мислил за това. Никога не се бе осмелявал да мечтае за него. Би могъл отново да стане човек. Завинаги.
Но защо? Той беше такъв, какъвто е. Вечният воин. Кириан харесваше живота си. Харесваше свободата и силата, които имаше. И все пак, докато лежеше с Аманда, сгушена в прегръдките му, чувствайки голата й кожа до своята, започна да мисли за други забравени неща. Неща, които бе погребал дълбоко в сърцето си. Като затвори очи, я видя как гушкаше Никлос. От нея щеше да излезе добра майка. И докато отново потъваше в сън, част от него знаеше, че тя ще бъде и чудесна съпруга.
Аманда се събуди от усещането, че някой описва бавно парещи кръгове около гърдите й. Отвори очи и видя ръката на Кириан нежно да докосва тялото й. Бедрото му бе мушнато между нейните. Сърцето й се разтуптя, когато той плъзна ръка по корема й, докато леко хапеше шията й с дългите си остри зъби.
— Искаш да ме ухапеш ли? — попита тя.
Веднага почувства вибрациите от клокочещия в гърлото му смях.
— Не, скъпа, искам да те изям цялата.
Като се претърколи на гръб, Аманда погледна нагоре и видя, че очите му са още по-зелени от преди. Сега имаха прекрасен яркозелен цвят. Тя се протегна и прокара пръст точно под дясното му око.
— Защо си промениха цвета?
— Когато загубих силите си на Нощен ловец, очите ми възвърнаха човешкия си цвят.
Аманда се намръщи, спомняйки си смътно как изглеждаха те в съня й.
— Такъв ли беше цветът им, преди да загубиш душата си?
Той кимна утвърдително, след това отпусна глава и долепи устни до ямката на шията й.
— Редно ли е да правиш това? — попита тя, като плъзна ръка по гърба му. — Талон каза, че трябва да си почиваш.
— Аз така си почивам.
Аманда си пое рязко въздух, когато Кириан разтвори нежната плът между краката й и започна да я гали с дългите си силни пръсти.
— Ти не си почиваш, а палуваш.
Очите му се взряха в нейните.
— Аз искам да палувам с теб.
— Но това няма ли да те направи по-слаб?
— Не виждам как.
— Ами ако…
Кириан я прекъсна с една гореща страстна целувка. Всички възражения на Аманда се изпариха. Той гризна леко устните й и се отдръпна. Зелените му очи сякаш пронизаха сърцето й.
— Вече не мога да прочета мислите ти, Аманда. Кажи ми, че не ме желаеш и ще те пусна.
— Желая те, Кириан. — И това бе слабо казано.
Той се усмихна и проникна дълбоко в нея. Аманда простена от силата, с която той я изпълни.
Главата на Кириан се замая от усещането на топлото й тяло под неговото. Ако изобщо бе възможно, би казал, че сега тя му достави още по-голямо удоволствие, отколкото преди час. Не отделяше поглед от лицето й и се наслаждаваше на замъглените й от страст очи, на поруменелите й бузи. Тя бе наистина прекрасна. През тялото му премина вълна на дива радост от това, че я притежава. Чувството бе толкова силно, че той почти забрави самия акт. Кириан не можеше да каже откъде се бе породило това чувство, но то разтърси пялото му същество. В сравнение с него онова, което някога бе изпитвал към Теона, му се струваше истинска пародия. Той не разбираше случващото се и честно казано, не смееше да го анализира по-надълбоко. Осъзнаването на чувствата му можеше само да го нарани още повече.
Аманда обви крака около него, наслаждавайки се на всеки дълъг сладострастен тласък. Никога не бе подозирала, че правенето на любов може да бъде такова изживяване, че може да носи толкова голямо удоволствие. И когато стигна до кулминационния момент, изкрещя диво. Кириан покри устните й със своите и след още три мощни тласъка се присъедини към нея.
Като дишаше хрипливо, той се взря в лицето й.
— Мисля, че съм пристрастен към теб.
Тя му отвърна с усмивка, от която сърцето му пропусна един удар.
— Хей, Кириан!
Кириан едва успя да придърпа чаршафа върху тях, когато вратата на спалнята му се отвори и на прага й застана висок, красив, около двайсет и пет годишен мъж.
Аманда замръзна, когато срещна ококорените сиво-сини очи на Ник. Дългата му тъмнокестенява коса бе сресана назад, разкривайки лицето му, и когато той се усмихна, на бузите му се образуваха дълбоки трапчинки.