— Дявол да го вземе, ти си се чукал!
— Ник — изръмжа Кириан. — Излез оттук!
— Добре, но имам новини относно Дезидерий, които наистина ще искаш да узнаеш. Защо не облечеш някакви дрехи и да се срещнем в кабинета след няколко минути? — Ник най-безочливо им хвърли още един насмешлив поглед и без да бърза, излезе от спалнята.
— По-късно ми напомни, че наистина трябва да го убия.
Аманда се засмя, но после срещна погледа му.
— Изглеждаш толкова различен със зелени очи — прошепна тя, като погали брадясалата му буза.
В отговор той я дари с още една страстна целувка. От властния начин, по който езикът му се преплете с нейния, дъхът й секна и колената й омекнаха.
— Какво има в теб, че не мога да ти устоя?
— Очарователната ми личност? — пошегува се тя.
Като се засмя, Кириан я целуна леко по носа. Той стана от леглото и се запъти към банята, а Аманда се загледа след него, любувайки се на голите му задни части. Докато Хънтър си вземаше душ, тя се сгуши в леглото, като си припомняше усещането от тялото му в прегръдките й. Ароматът му бе навсякъде около нея и тя го вдъхна с наслада. Това я накара да се почувства така, сякаш му принадлежеше, макар да знаеше, че това никога няма да се случи. Той беше Нощен ловец, а тя — обикновена счетоводителка. Нямаше други двама души, които да са по-несъвместими от тях. Въпреки това сърцето й не искаше да слуша. Част от нея го желаеше така, както не бе подозирала, че човек може да желае някого.
Но дълбоко в себе си не можа да не се запита какво ли ще й струва освобождаването му от клетвата на Нощен ловец.
9
Кириан прекоси коридора и отвори вратата на кабинета си. Ник седеше с гръб към него до старинното махагоново бюро. Черният кожен стол с подвижна облегалка изскърца, когато Ник се намести по-удобно, движейки светкавично пръстите си по клавиатурата на компютъра.
Гледката беше нещо обичайно. Ник беше нещо като полубог в интернет, което според хакерската терминология означаваше, че е способен да се докопа до почти всякаква информация, независимо от защитните системи на сървъра. Поради тази причина на Ник, Крие Ериксън и Дафне Адаме бе поверена задачата да проектират, поддържат и гарантират сигурността на уебсайта Dark-Hunter.com, в който Нощните ловци и скуайърите пазеха всичките си архиви и чрез който общуваха помежду си. Кириан се радваше, че Ник проявява интерес и към нещо друго, освен към жени със съмнителен морал.
— Е, какво те накара да нахлуеш в стаята ми?
Младежът го погледна през рамо и се ухили дяволито.
— Човече, правил си секс. Време ти беше.
— Престани.
Ник изсумтя и насочи вниманието си към съобщението на екрана.
— Ти си единственият мъж, когото познавам, който може само десет минути, след като е преспал с такава красива жена, да е толкова вкиснат. По дяволите, не си ли чувал, че сексът би трябвало да те накара да се почувстваш по-добре?
Кириан завъртя изразително очи, подразнен от наглостта на скуайъра си. Правилата и нормите никога не се отнасяха до Ник Гошей. Младежът никога не се бе страхувал от него. Дори и в нощта, когато бе научил какъв е Кириан.
— Ник… — каза предупредително той.
Ник отвори един от прозорците на екрана и прочете съобщението.
— Добре де, добре. Ето какво са ни изпратили оракулите.
По произход аполит и роден деймон, той всява навред болка и стон.
От кръвта на винения бог е изтъкан и цял от гняв е завладян.
Завинаги ще бъде озаптен сега, само от Нощния ловец с душа.
Кириан се намръщи на загадката, която беше обичайната дивотия, която им пробутваха оракулите. Богове, как само ги мразеше. Не можеха ли поне веднъж да се изразят на обикновен, прост език?
О, не, да пази Зевс. Всъщност оракулите трябваше да им помагат да защитават хората.
— Какво, по дяволите, означава това? — попита той.
Ник завъртя стола си към него.
— Според тълкованието на Ахерон, само Нощен ловец с душа може да убие Дезидерий. Затова досега никой не е успял. Това е просто пророчество, знаеш как действа.
— Няма такова нещо като Нощен ловец с душа. Поне не и с цяла душа.
— Тогава според оракулите и Аш, Дезидерий никога не може да бъде убит.
Кириан въздъхна.
— Не това исках да чуя тази сутрин.
— Мога само да кажа, че съм дяволски щастлив, задето не съм на твое място в тази ситуация. — Ник се намръщи. — Очите ти са зелени. Какво е станало?