— Кажи ми, харесват ли ти белезниците? — попита Дези. — Изковани са в ковачницата на Хефест. Само бог или ключ, направен лично от Хефест, могат да ги отворят. И тъй като боговете са те изоставили…
Нощният ловец огледа помещението. Свирепото изражение на лицето му щеше да изплаши и самия дявол.
— Ще те убия с огромно удоволствие.
Дезидерий се изсмя.
— Съмнявам се, че ще имаш тази възможност, след като малката ти приятелка узнае кой си.
Нощният ловец я изгледа красноречиво, давайки й да разбере, че е по-добре да запази в тайна самоличността си. Не че бе необходимо. Последното нещо, което би направила, бе да предаде сестра си.
— Затова ли си ни оковал заедно? — попита той. — Искаш да гледаш как се бием?
— О, не — отвърна Дезидерий. — Планът ми изобщо не е такъв. Би било прекрасно, ако се избиете един друг, но това, което възнамерявам да направя, е да ви освободя, когато настъпи зората. Разбираш ли, Нощният ловец съвсем скоро ще се превърне в нощен беглец, а на мен ще ми достави огромно удоволствие да те заловя и да те накарам да страдаш. Защото няма място, където можеш да се скриеш от мен.
Нощният ловец се усмихна горделиво.
— Смяташ, че си в състояние да ме проследиш и да ме заловиш?
— О, да. Така смятам. Знаеш ли, познавам слабостите ти по-добре от самия теб.
— Нямам слабости.
Дезидерий се засмя.
— Думи на истински Нощен ловец. Обаче всеки от нас си има Ахилесова пета, особено тези, които служат на Артемида. Ти не правиш изключение.
Аманда можеше да се закълне, че почти чу как Дезидерий облиза доволно устните си.
— Твоята най-голяма слабост е благородството ти. Тази жена те ненавижда, но въпреки това няма да я убиеш, за да бъдеш в безопасност. Докато тя се опитва да те убие, ти ще я пазиш от мен с цената на живота си. — Дезидерий се изсмя злобно. — Просто не можеш да изоставиш човек, намиращ се в опасност, нали?
— Дези, Дези, Дези — каза неодобрително Нощният ловец. — Какво да правя с теб?
— Не смей да ми говориш с такъв пренебрежителен тон.
— И защо не?
— Защото не съм някое малко уплашено демонче, което се свива от страх пред теб. Аз съм най-лошият ти кошмар.
Нощният ловец каза подигравателно:
— Трябва ли да прибягваш до клишета? Хайде, Дезинтерий, не можеш ли да измислиш нещо по-оригинално от репликите на второразреден филм?
В стаята отекна бясно ръмжене:
— Спри да се подиграваш с името ми.
— Съжалявам, прав си. Най-малкото, което бих могъл да направя, е да ти засвидетелствам уважение, преди да те унищожа.
— О, ти няма да ме унищожиш, Нощни ловецо. Този път ти ще умреш. Замисли се колко ще те забави тя. Да не говорим за малките й приятелчета. Те ще те разкъсат като глутница диви кучета. И ако бях на твое място, щях да се моля това да се случи. Нямаш ни най-малка представа за страданията, които ще ти причиня при следващата ни среща.
Плътно стиснатите устни на Нощния ловец се разтегнаха в усмивка пред заплахите на Дезидерий.
— Ти сериозно надценяваш способностите си.
— Ще видим.
Аманда чу щракването от изключването на микрофона.
Нощният ловец задърпа отново белезниците.
— Ще убия тази отрепка от филм на ужасите.
— Хей, хей, хей! — извика Аманда, докато той размахваше ръката й във всички посоки, опитвайки се да се освободи. — Тази ръка е свързана с теб.
Той спря и погледна надолу към нея. Погледът му се смекчи.
— Близначки. — Даже и през ум не му беше минавало. — Имаш ли представа къде е сестра ти?
— Дори не знам аз къде съм или колко е часът. Освен това не знам какво става тук. Кой си ти и кой е онзи човек? — След това сниши глас и добави: — Може ли да ни чуе?
Кириан поклати отрицателно глава.
— Не, микрофонът е изключен. За момента той е зает да планира своето злобно отмъщение. Не знам за теб, но аз си го представям как потрива ръце и се смее като Декстър от „Лабораторията на Декстър“3.
Кириан я разглежда изучаващо около минута. Тя не бе изпаднала в истерия — поне засега, и му се искаше това да остане така. Да я информира, че Дезидерий е деймон, който се храни с души, не бе най-добрият начин да го постигне.
Разбира се, имайки предвид заниманията на сестра й с лов на вампири, тази информация не трябваше истински да я изненада. Като затвори очи, той проникна в ума й и опасенията му се потвърдиха. Тя бе порядъчно уплашена.