Изведнъж ми се прииска да я видя. Че то през цялото време само колеги пред очите — Грязнов, Меркулов, Фирсов… Нямам ли и аз право да видя жена си?
— Вече си тръгвам — казах. — След четиридесет минути ще си бъда вкъщи.
— Наистина ли? — попита тя.
— Съвсем.
Затворих слушалката и погледнах колегите си. Те, разбира се, се правеха, че не слушат и въобще нищо не знаят за домашните ми кавги.
— Господа — казах им. — Занимавайте се със своите работи без мен, става ли?
— Разбира се, Саша — каза Меркулов. — Тръгвай си.
— Предай поздрави на Ирина.
Огледах ги пак.
— Довиждане, приятели мои.
Казват, че щастието е, когато след работа ти се иска вкъщи, а на сутринта — пак на работа.