Протегнах длани напред: предавам се значи.
— Та значи — продължи Меркулов — той се омете, а аз се замислих. Досега никой не се е навирал така открито да ме подкупва. Никой така цинично не ми е предлагал да работя за престъпниците. А и изобщо не се страхуваше, че мога да го запиша на лента. Не, нямаше и помен от страх.
— Усещаше ли се по поведението му дали някой не стои зад гърба му? — попита изведнъж Грязнов.
— Усещаше се — отвърна Меркулов. — А и ми се стори, че не провежда за пръв път подобен разговор.
— А как реагира на отказа ти? — попитах.
— Там е работата я. Спокойно отреагира. Сякаш нищо друго не е очаквал да чуе от мен.
— Нищо не разбирам — признах си. — За какво е идвал тогава?
— Е, това е просто — намеси се Грязнов. — Да опипа атмосферата, както се казва.
— Опипват почвата, а не атмосферата — заядох го аз.
— Голям праз! — махна с ръка Слава.
— Така или иначе — продължи Меркулов — направих справка за неговата фирма. Нищо криминално, поне от пръв поглед. Съвсем солидна фирма. И ми се струва, че се ползва с доверие сред нашите руски фирми. Тези, към които се обърнахме за информация, казаха, че са доволни от сътрудничеството.
— А защо аз нищо не знаех? — се поинтересувах малко уязвен, макар да разбирах, че Меркулов и така ми отделя повече внимание, отколкото заслужавам. Между мен и Костя в йерархията има още шест души: началникът на Главното следствено управление и двамата му заместници, началникът на нашата следствена част и неговите двама замове.
— Ти и без това си затрупан от дела — обясни ми Меркулов. — От какъв зор съм длъжен да те посвещавам във всички дреболии, които съпровождат моята работа? Та аз наблюдавам не само вашата следствена част, а и цялата следствена структура на Русия, нима не ти е ясно?
— Ако правилно съм те разбрал, Костя — казах аз, — това дело е престанало да се числи към дреболиите от момента, когато са убили инкасаторите и са задигнали купища пари.
— Правилно си разбрал — съгласи се Меркулов. — Делото за бандитското нападение на инкасаторската кола и другите нападения срещу банките е взето под личния контрол на главния.
Все пак продължавах да не разбирам каква е връзката между визитата на Портнов и обирите. И попитах за това Меркулов.
— Никаква — отвърна той, макар да ми се стори, че крие нещо. — Засега никаква.
— Да попитам по друг начин — не мирясвах. — Каква е връзката между появяването на Портнов в нашата страна и обирите?
— Това вече не е един въпрос. — Костя притежаваше ангелско търпение. — И пак ще ти отговоря — никаква.
— Не е логично — не се предавах аз. — И въобще защо сме се лепнали за тоя Портнов? Може би той отдавна вече е просто честен бизнесмен, който е осъзнал грешките на миналото си и се е разкаял. А това, че е идвал при теб, още нищо не доказва — кой знае какво може да е имал наум. Представата, че у нас всички са корумпирани, не е толкова далеч от истината. Ами ако той наистина ти е предлагал честно сътрудничество — според своите представи, разбира се? Той като капиталист е смятал, че за информацията трябва да се плаща.
— Давам ти жокер — уморено произнесе Меркулов и двамата с Грязнов застанахме нащрек: сега той ще каже нещо много важно. — В хиляда деветстотин и осемдесета година Феликс Портнов е бил коронясан. В лагера.
— Тоест той е станал вор в законе — признат бандит — уточни Грязнов.
— Именно — кимна Меркулов. — Имате ли още въпроси или и така всичко ви е ясно?
— Защо не ни казахте веднага, гражданино началник? — упрекнах аз Костя.
— Да — замислено проточи Грязнов. — Признатите бандити и в Африка са си бандити.
— Удивително точна забележка — съгласих се и аз. — А в Америка те не са просто бандити, те са… Почакайте!
Меркулов и Грязнов любопитно ме гледаха: що за мисъл е хрумнала на господин Турецки?
— Почакайте — повторих аз, втренчен в пространството.
В това, което исках да кажа, имаше нещо странно стройно, точно, проверено. Но какво — въобще не можех да го формулирам и това ме измъчваше.
— Почакайте — като курдисан повторих аз.
Грязнов естествено не издържа.
— Абе какво да те чакаме — изруга той. — Да си спомниш целия списък признати бандити?
Уж глупост каза, а всичко изведнъж си дойде на мястото.
Разбира се.
— И така — казах с интонацията на Меркулов. — През осемдесета коронясват Портнов.