Стас попита:
— Откъде знаете така добре руски?
Дел Пиеро едва забележимо се усмихна.
— Аз съм роден и израснал в Русия — нещо повече, в Москва, почти в Арбат. Това е доста дълга история и няма отношение към случая, който разследвате.
— Сигурен ли сте?
— Не ви разбрах — учуди се италианецът. — Вие предполагате, че са убили господин Гримов, защото аз съм роден и израснал на Кривоколенни переулок?
Стас се подсмихна:
— При разследване на убийство всяка дреболия може да се окаже важна. Дори това, че сте израсли в Арбат.
— Историята на моето семейство няма отношение към дадения случай — продължи да упорства Дел Пиеро. — Ако имате въпроси по същество, моля. Ако ви интересува родословието ми, то извинете, но ще се заема с други, по-важни дела.
— Нашият разговор е не по-малко важен. Но можем да се върнем към въпроса за вашето родословие и по-късно. Бъдете така добър да ми отговорите, с каква цел пристигна в Москва господин Гримов?
Дел Пиеро удовлетворено кимна.
— Това е друга работа. Стори ми се, че сте кривнали от правия път. И така, защо ние с Гримов дойдохме тук? Бизнес.
— По-подробно, моля ви — каза Стас. — Както разбирате, интересуват ме всички детайли.
Дел Пиеро се наежи: в това време санитарите от линейката слагаха трупа на шефа му на носилката.
— До ден-днешен не можех и да си представя, че е възможно такова нещо. Бях сигурен, че всякакви бандитски разчиствания на сметки са възможни само в престъпния бизнес. А нашият бизнес, смея да ви уверя, е съвсем легален. Впрочем италианските мафиоти са дечица в сравнение с руските — неочаквано добави той.
— И все пак — меко му напомни Стас същността на въпроса си — обяснете ми по-конкретно, защо дойдохте в Москва, господин Дел Пиеро? Вие и Гримов, разбира се. По какви дела? И при кого?
— Аз само го съпровождах — отговори италианецът. — Самият Гримов пристигна, за да подпише писмо за намерения с една руско-американска фирма.
— Каква фирма? — Стас вече пишеше протокола за разпита.
— Нарича се „Ню Мос“ — отвърна Дел Пиеро. — Разшифрова се просто „Ню Йорк — Москва“. Това е всичко.
— Какъв вид договор се предвиждаше? За производство ли ставаше дума? Какво искаха конкретно една от друга вашите фирми?
— Фирмата „Ню Мос“ продава компютри на руски фирми. По своите канали ние изяснихме, че цените са съвсем приемливи и за нас. Това беше много изгодна сделка за нашата фирма. За „Ню Мос“, разбира се, също. Можехме да се договорим.
— Защо смятате, че сделката е била изгодна и за „Ню Мос“?
Италианецът изрази удивление.
— Нали продават компютри на Русия! Каква разлика има на кого ги продават — на Русия или на Италия? Проблемите с митницата щяха да са си наши.
— Ясно — каза Стас. — И днес трябваше да се състои срещата на Гримов с кого? Някой от фирмата „Ню Мос“? Този човек дойде ли на срещата?
На лицето на Дел Пиеро се изписа неподправен страх.
— Представа нямам — каза той объркано. — Май не. Точно така — не дойде. Мислите, че те са убили господин Гримов?
Стас сви рамене.
— Само питам — каза той на потресения италианец. — За да си представя максимално точно картината на случилото се.
Жалко беше да гледаш Дел Пиеро.
— Господи — промърмори той. — Ама, разбира се… но защо? Защо?
Стас се опита да го успокои.
— Още не е доказано, че виновниците за убийството на господин Гримов са именно тези хора. Ние едва започваме да набелязваме и да проверяваме различни версии, нали разбирате? Затова ви моля да не говорите за тези неща. За ваше добро, повярвайте ми! Добре ме разбрахте, нали?
Дел Пиеро объркано закима.
— Да — каза той, — аз добре разбирам руски език. Дори по-добре, отколкото италианския.
Стас обърна внимание на това неволно признание — знае руски по-добре, отколкото италиански. Понякога такива уж маловажни подробности, които запомняше, му оказваха неоценима помощ.
— А съпругата на господин Гримов също ли дойде?
Дел Пиеро чак трепна.
— Какво говорите! — възкликна той. — Не, разбира се. Тя е бременна в деветия месец.