— Гримов? — учудено го изгледа Портнов. — Чакайте… Това е италианецът май. „Гримов и син“ или греша?
— Не грешите — каза Стас. — Доколкото разбирам, не сте се срещнали. Защо?
— А защо да съм длъжен да се срещам с него именно сутринта и именно в хотела?
„Добре се държи, кучият му син — помисли си Стас. — Ако лъже, е направо голям артист.“
— Имаме информация, че е трябвало да се видите с господин Гримов сутринта в този хотел. Уговорили сте си среща. Можете ли да потвърдите?
— Една минута — помоли Портнов и натисна копчето на разговорната уредба.
Почти веднага на вратата се появи Берг.
— Слушам ви, шефе.
— Кога трябваше да се срещна с Гримов според графика? — го попита Портнов. — Оня, италианеца от „Гримов и син“.
— Току-що забелязах… — развълнувано каза Берг. — Моля да ми простите, шефе… По някакъв странен начин съм объркал датите. След като господинът от милицията влезе при вас, се канех да ви напомня, че утре имате среща с господин Гримов в хотел „Балчуг“, както той настоя. Но като си погледнах записките, изведнъж видях, че срещата е трябвало да се състои не утре, а днес. И аз самият не разбирам как е станало това объркване. Моля да ме извините, шефе.
— Срещата е трябвало да се състои днес?
— Да, шефе.
— И по ваша вина не се е състояла?
— Да, шефе — с нещастен вид отговори Берг.
Портнов късо кимна и с безстрастен глас, като нещо подразбиращо се от само себе си, каза:
— Уволнен сте. От тази минута повече не се числите сред моя персонал, Берг.
И с жест му показа вратата.
„Силен е дяволът — с възхищение си помисли Стас. — Май започва да ми харесва. Сериозен противник.“
Внезапно Портнов едва чуто застена. Стас внимателно го погледна. Портнов се държеше за сърцето.
— Зле ли ви е? — попита Аленичев.
— Нищо, нищо — хрипкаво отвърна Портнов. — Сега ще ми мине. — Той се изправи зад бюрото и впери въпросителен поглед в Стас. — Обяснете ми нещо. — Гласът му продължаваше да си остава все така хриплив. — Откога МУР е започнал да се интересува от бизнесмени, които по една или друга причина не са се явили на делова среща?
Стас отговори не по-малко обстоятелствено на този въпрос.
— Причините, поради които се наложи да ви посетя, са достатъчно сериозни. Тази сутрин Гримов е слязъл от апартамента си в хотела във фоайето, за да се срещне с вас, и е бил убит.
— Какво?! — възкликна Портнов, веднага се хвана за сърцето и пак застена. — Аааах!
— Убит — повтори Аленичев, като гледаше спокойно Портнов, макар че новината видимо разтърси стопанина на кабинета. По челото му дори се появиха ситни капчици пот.
Портнов дълбоко въздъхна, като събираше въздух в дробовете си, и изведнъж рязко издиша. Силите му видимо започнаха да се възвръщат.
— Как е бил убит? — делово попита той.
— Застреляли са го — отвърна Стас.
— Кой? Хванахте ли убиеца?
— Още не. Но се надяваме да го направим с ваша помощ.
Портнов разпери ръце:
— С какво мога да ви помогна аз? Вие знаете, че изобщо не съм бил там.
— Да — съгласи се Стас. — Мисля, че лесно ще докажете алибито си. Не смятам, че вие сте убили Гримов. Но сега ме интересува друго.
— Слушам ви.
И Стас пак се учуди от тоя странен Портнов. Току-що едва ли не умираше, но нещо стана, или пък обратното — не стана — и ето той вече е спокоен, уверен и съвсем здрав. Дори бузите му сякаш се зачервиха.
— Какви делови отношения ви свързват с Гримов?
Портнов сбърчи вежди, сякаш си припомняше.
— Всъщност никакви делови отношения нямахме. Знам само, че Гримов се канеше да купи от нас доста голяма партида стока. Сега наистина се сещам, че той настояваше за суперконфиденциална среща. Тогава това ме учуди и дори леко ме развесели. Но не му придадох особено значение. Бизнесът ми е съвсем легален и няма от какво да се страхувам.
— И нищо не ви се стори странно?
— Не, защо — замислено проговори Гримов, като се втренчи някъде настрани. — Стори ми се, разбира се. Но как по-деликатно да ви го кажа…
— Ами както си е било.
Портнов изведнъж се засмя:
— Разбирате ли, и аз, и Гримов някога сме били съветски граждани. Защо сме се махнали някога, вече не вълнува никого. Той си има своите причини, аз — моите. Но ето че се срещнахме и ми се стори, че Гримов прави всичко по съветски в най-лошия смисъл. Някакви загадки, тайни. Започнах да подозирам дали пък не е някой мошеник. Но, повтарям, аз нямам от какво да се страхувам. Съгласих се да се срещна с него от чисто човешко любопитство. И знаете ли, не съм никак учуден, че са го убили. Стори ми се, че бизнесът му има някакъв криминален оттенък. — Портнов млъкна за малко. — Ето, споделих с вас сега съмненията си и осъзнах, че няма да уволня помощника си. Той вероятно е забравил за този човек, защото Гримов не е бил нищо особено. Въздух под налягане. Берг интуитивно го е разбрал и го е забравил. На кого не се случва? Може и да е станало по-добре, че не отидох на срещата. А от Берг съм доволен, затова няма защо да му съсипвам живота — той е добър служител.