— Дотук разбрано.
— Хубаво. Обаче гледай нататък. Пострадала е не една, а няколко банки — всичките мощни, със солидна клиентела, уж застраховани срещу подобни неприятности, ползващи се с уважението и на своите клиенти, и на своите партньори, нали?
— Сто процента. И какво?
— Защо, мислиш, е създадена нашата специална оперативно-следствена група „Пантера“?
— Нали вече ни каза, когато бяхме тук с Грязнов. Заплахата е сериозна, а и този Портнов…
Меркулов изведнъж се зарадва, сякаш му бях донесъл приятна новина.
— Именно, Саша! — възкликна той. — Заплахата! Дори не си представяш колко си прав. Този Портнов представлява съвсем реална заплаха, при това не само за банките конкретно, но и за цялата икономика на страната.
— Момент! — прекъснах го. — Първо на първо, никой още не е доказал, че Портнов стои зад всички тези обири. Второ на второ, за икономиката на страната… Трудно е да се повярва, че някакъв си престъпник може да погуби Русия, пък ако ще и да е бандитски бос.
— Той не е „някакъв си“ — възрази Костя. — За съжаление има големи възможности и колкото и да е жалко, най-тесни връзки някъде най-горе.
— Господин заместник главен прокурор! — спрях го аз. — Разбирате ли, че за пръв път през живота си слушам от вас засега с нищо недоказани твърдения? Случайно да си спомняте презумпцията за невинност?
Меркулов не се усмихна, макар да очаквах точно това, просто ме гледаше съвсем сериозно.
— Именно заради презумпцията за невинност Портнов още е на свобода. И ние прекрасно си даваме сметка, че ще бъде много сложно да се докаже вината му за извършените на територията на нашата страна престъпления. Това е дело с повишена трудност, така да се каже. Именно затова, Саша, беше създадена „Пантера“.
— Толкова хора само за да се докаже участието на един човек в няколко престъпления, извършени напоследък?
— Ако искаш, приеми го така — съгласи се Меркулов. — Но искам да разбереш цялата сериозност на ситуацията. Портнов е много опасен противник. Ти сега се занимаваш конкретно с престъпления в банковата сфера, които стреснаха нашите банкери. Формално се занимаваш само с тях и както вече си говорихме, това няма никаква връзка с дейността на Портнов. Но ти, Саша, си длъжен да отделиш особено внимание на тази особа. Разбра ли ме?
— Може ли един въпрос?
— Разбира се.
— Защо се вълнуваш толкова, Костя? Никога не си ме кандърдисвал колко сериозно е това или онова дело. Предполага се, че го разбирам. А днес направо ме тероризираш с предупрежденията си. Защо е това вълнение?
Меркулов въздъхна и отговори:
— Върви да работиш, Саша.
2.
Председателят на Бетабанк Александър Аркадиевич Горшенев изглеждаше разстроен.
Той дори не ме забеляза, когато влязох в огромния му почти като баскетболно игрище кабинет. Държеше някакъв лист в ръка и четеше, като помръдваше с устни.
— Здравейте — казах аз.
Той вдигна очи и скочи.
— Здравейте — въздъхна Горшенев. — Извинете ме, но… Знаете ли, това вече е прекалено.
— Кое именно?
Той ми подаде листа, който четеше.
— Току-що го получих по факса.
Взех листа и прочетох следното:
„Ако искате да получите информация кой ограбва вашите банки, пригответе сто хиляди долара. Не ви съветвам да се обаждате в милицията. Иначе никога повече няма да видите паричките си. Следващо съобщение — в осемнадесет часа.
Инстинктивно погледнах часовника си — един и половина.
— Наистина ли го получихте току-що? — попитах Горшенев.
— Да.
Всъщност нямах основания да не му вярвам.
— Интересно — промърморих. — Направо „Парижките потайности“.
— Току-що ми го донесе секретарката — каза Горшенев. — Обикновено ми носи факсовете към края на обедната почивка, и то ако заслужават внимание. Почивката ни е от един до два, но този лист ми го донесе веднага щом е излязъл от апарата.
— Разбирам я — казах. — Наистина е спешно съобщение.
Интересен обрат, помислих си. Ако Портнов ограбва банките, значи в обкръжението му се е появил човек, който спешно се нуждае от пари и иска да продаде информация за шефа си. Ако е вярно всичко, което знаем за Феликс Михайлович, той не търпи такива край себе си, макар че не можеш да се закълнеш за всекиго. Пък и сто хиляди долара са внушителна сумичка, доста внушителна.