— Феликс Михайлович…
— Мълчи, Алекс — все така спокойно го прекъсна Портнов. — По-добре ме изслушай. Юля ми съобщи, че си й хвърлил око. Трябва да те предупредя, че шегите с мен обикновено зле свършват. Впрочем ти и сам го знаеш. Нима не е така?
— Така е, Феликс Михайлович.
Алекс реши, че е по-добре да не спори. Очите на Портнов бавно се наливаха с ярост и той го виждаше, а и знаеше прекрасно как може да свърши това.
За него — с нищо хубаво.
— Много добре, че разбираш — продължи Портнов. — А сега бъди добър, намери Макс и елате двамата при мен. Ще смятаме инцидента за изчерпан.
Алекс кимна и излезе от апартамента.
В стаята веднага се появи Юля.
— Ти какво — недоволно произнесе Портнов, — май не се изкъпа?
Юля го погледна с широко отворени, предани очи.
— Феликс! — възкликна тя. — Ти дори не си представяш що за мъж си! Аз съм готова да умра за теб.
— Всички сте готови да умрете за мен — промърмори Портнов. — А ако ви извадят пищов и ви го опрат на челото — ще заквичите като свини. Свини сте и толкова…
— Феликс!
— Ти ще се измиеш ли най-после или не! — кресна й той. — Свиня!
Тя моментално се скри в банята и след няколко секунди оттам се чу шумът на течаща вода.
Портнов измърмори: Това е то, от друго не разбират.
След минута се върна Алекс и доведе Макс.
Преди две години Юля беше най-известната валутна проститутка на град Североморск. Тогава седемнайсетгодишната курва завъртя главата на главния градски „авторитет“ Степан, който носеше смешната фамилия Чупиврата и краткия прякор Смъртта. Той използваше тази дума, която му стана и прякор, във всички житейски ситуации: „Красиво до смърт“, „Ще съжаляваш до смърт“, „Скапах се до смърт“. И макар подобни прякори да не се приемаха много добре в неговата среда, този му залепна до смърт. Още повече че Степан Чупиврата много скоро потвърди верността на своя прякор.
Той се запозна с Юля на един от „съботниците“ на проститутките. Един път месечно, а понякога и по-често курвите трябваше да обслужват местните и приходящите братлета. Чупиврата презираше жените с цялата си бандитска душа, а проститутките въобще не ги броеше за хора. Но след нощта, която прекара с Юля, сякаш си загуби ума. От този ден той вече не я пускаше далеч от себе си нито за минута, разбира се, освен в случаите, когато трябваше да върши работа. Там нямаше как да я вземе.
Когато след месец, прекаран със Смъртта, Юля разбра, че братлетата изпращат някъде нейния господар, тя облекчено въздъхна: струваше й се, че съдбата най-после се е смилила над нея и отново й връща свободата. Но Смъртта заяви, че тя заминава с него. Как е успял да убеди братлетата, не било нейна работа — така й заяви.
— Добре — съгласи се Юля, като се опитваше да изглежда спокойна. — А къде отиваме?
— В Америка — отговори той. — В самите Съединени американски щати. В Ню Йорк.
— Аз още нямам осемнадесет — съобщи му Юля.
— Голям праз! — презрително изкоментира Смъртта. — Ще ти извадя международен паспорт.
Добре, че поне е в Америка, помисли си тогава Юля. Може и да е за добро. Ще си хвана някой милионер шкембелия и тогава Смъртта да върви на майната си.
— Смърфи! — ласкаво му каза тя. — Нима ще ме направиш щастлива?
Той я разбра по своя си начин.
— Ела тук — заповяда й.
Тя помръкна, но се хвърли към него — свикнала беше да се подчинява.
Това си беше идиотизъм от самото начало. Не бива да мъкнеш със себе си женска — ако ще да е сто процента печена. А Юля не беше печена. Просто курва. Но Смъртта сякаш откачи и заплашваше да заколи всеки, който му противоречи.
Не се решиха да се разправят с него. Напоследък бандитските закони взеха да губят твърдостта и жестокостта си. Да върви по дяволите, махнаха с ръка братлетата. Като е решил да мисли с долната си глава — да си тегли последствията. Ще съжалява, ама късно. Поне работата да свърши. А после ако ще да се чука до смърт със своята курветина.
Когато се озова в Америка, Смъртта първо отиде на преговори при Портнов. Седмица по-късно откриха трупа на Степан някъде в Горен Манхатън, на границата с Бронкс. На Юля й съобщиха свои, руснаци. И същия ден я доведоха при Портнов.
— Виж какво, малката — каза й той тогава. — От теб зависи как ще живееш по-нататък. Защо дойде тук господин Чупиврата и защо се спомина така скоропостижно, не ти трябва да знаеш. Повярвай ми, много знания — много тъга. Ти си хубаво момиче, ако се постараеш, може и да постигнеш нещо. Тук обичат такива като теб. Пък и си рускиня на това отгоре. Така че да видим какво можем да направим за теб. — Той отпрати с махване на ръката своите телохранители и те веднага изчезнаха. — Ела при мен — с твърд глас заповяда той на Юля.