— Записахте ли го в детайли? — попита Меркулов.
— Естествено. Показанията му са записани на касета и протоколирани на хартия.
— Какво казва за Портнов? — попитах аз.
— Ама че си нетърпелив! — подсмихна се Грязнов. — Той нищо не знае за Портнов. С него поддържал връзка съвсем друг човек. Някой си Кравцов. А иначе получавам все нови и нови агентурни сведения, че всичките разчиствания на сметки са работа на Портнов.
— Провери ли го в картотеката?
— Да. Но там няма такава фамилия. Козлов също мисли, че Кравцов не е истинското му име. Сега проучваме това. Както го описва Козлов, съвсем нормален на вид човек. На улицата ще минеш край него, без да го забележиш. Накратко, започнахме сериозно издирване. Ще го намерим.
— Ясно — каза Меркулов. — И какво друго?
— Козлов разказал за участието си в престъпленията на жена си — продължи Грязнов. — Решили заедно, че той няма да участва повече в тоя кошмар. Козлов се обадил на Кравцов и му казал, че се оттегля. Кравцов поискал последна среща, на която го уговарял, после го заплашвал. Но Козлов бил твърд — махам се. После си изтървал нервите и ударил Кравцов. Когато се прибрал вкъщи, жена му вече била мъртва.
— Нещо не разбирам — намесих се. — Защо им е трябвало да убиват жена му? Нима след такова нещо той ще се върне при тях? Ако на това са се надявали, ти си прав, Слава — Портнов е истински монстер.
— И това не е всичко — каза Грязнов. — Те заплашили Козлов, че синът му ще бъде следващият.
— Гадове!
— И то какви! — каза Грязнов. — Но вероятно това им е бил планът. Тоягата и морковът. Жена му — за да го уплашат, а синът — за да им сътрудничи пак.
— Това е тяхната логика — казах аз. — Те я смятат за логиката на силния.
— Документите донесе ли? — попита Меркулов.
Грязнов отвори папката, която не изпускаше от ръцете си.
— Можеше и самия Козлов да доведеш — въздъхнах от досада аз.
— След единадесет вечерта разпитите са забранени — възрази Грязнов. — Имам още нещо важно.
Спогледахме се с Меркулов. Ама че характер — на час по лъжичка.
— Съседката на Козлови е видяла предполагаемия убиец.
— Състави си фоторобот?
— Не.
— Защо?
— Затова! — кресна той. — Какво искаш от мен. Да не давам на никой да спи! Не мога посред нощ да вдигам експертите от криминологията. Утре сутринта Аленичев ще се заеме с това. Да не се надяваш да срещнеш убиеца на връщане към къщи? Какво въобще искаш още от мен?
Усещах, че този срив не е само резултат от преумората на Грязнов, но и от някаква неувереност в собствените му действия. И следващият въпрос на Меркулов потвърди подозрението ми.
— Козлов вкъщи ли си отиде?
— Да — потвърди Грязнов. — Пуснах го.
— А постави ли му охрана?
— Не.
— Случайно да не си с всичкия си? — осведоми се Меркулов.
— Тоя Портнов ще го ликвидира, без да му мигне окото — обадих се и аз.
— Имаш ли телефонния номер на Козлов? — попита Меркулов.
— Там е, в протокола от разпита — отвърна Грязнов.
— Звънни му — кимна към телефона Меркулов. — Кажи му да не отваря на никого.
Грязнов вдигна слушалката и взе да набира номера.
Той зачака обърнат с гръб към нас.
— Ало! — изведнъж каза Слава. — Сергей Козлов?
Въздъхнах облекчено. Стори ми се, че и Меркулов също.
— На телефона е началникът на МУР подполковник Грязнов. Вчера идвахте при мен… Та ето какво ви молим — заключете добре вратата и не отваряйте на никого. Ние ще дойдем след малко при вас.
Грязнов закри слушалката с длан и шепнешком попита Меркулов:
— Кога, пита той.
Меркулов погледна часовника си. Беше три и половина през нощта.
— Към осем — реши Костя. — Дано да се барикадира добре.
— Към осем ще дойдем при вас — каза Грязнов и затвори слушалката.
И в този момент ми хрумна една мисъл:
— Ами ако подслушват телефона на Козлов? Не е ли по-добре веднага да тръгваме?
— Можете да вземете колата ми — веднага предложи Меркулов.
От бързане се сблъскахме с Грязнов на вратата на кабинета и хукнахме към изхода.
— Ако успеем — задъхано ми викна Слава, — съм ти длъжник за вечни времена.