— Кои?
Професора вдигна пръст към небето.
— Те всичко знаят. Ще видиш, след няколко години ще започнат да променят всичко. А след десетина години ще се наплюскат и ще се успокоят. И всичко ще се промени. Няма да познаеш страната, в която живееш. Главното сега е да не загинем в лагера.
Хашч не повярва много на тия лакърдии, независимо че излизаха от устата на Професора. И все пак нещо дълбаеше в душата му. Братлетата сякаш бяха откачили. Всички бяха сигурни, че скоро ще настъпят глобални промени. И искаха да се подготвят предварително. Не бива, значи, да ги заварят по гащи и само да зяпат. Всички кой знае защо са сигурни, че някой ще им изпече баницата и трябва добре да се подготвят, за да излапат колкото се може повече.
Е, добре. Хайде да пратим порядъчен бандит в Америка. Нека да приготви всичко и когато стане възможно, когато бъде даден знак, ще идем там и ако трябва, ще въведем ред. Хашч не е против. Щом всички така мислят, и той е съгласен. Но…
Но защо точно Адвоката? И той знае английски колкото Хашч, тоест никак. Така че в тоя план няма никакви предимства. Да не би да е знатен бандит? Е, и Хашч не е обикновен.
„Макар че не — мислеше Хашч, — все пак пресилвам. Адвоката е наш! Каквото му кажат, това ще направи. И аз искам в Америка. Дори в общата каса да няма достатъчно пари да ме пратят там, аз и сам мога да събера колкото трябва. Само да позволят.“
Хашч погледна часовника си. Май започваше да закъснява. Половин час му трябваше, за да стигне там.
Срещата беше уговорена за единадесет вечерта. И макар че дотогава оставаше половин ден, той имаше да върши още много неща.
2.
Той остана потресен: и Татарина, и Лазар се отметнаха от думите си. Гласуваха да се изпрати Адвоката зад граница.
— Татарин! — крещеше той. — Нали сам ми рече да не вярваме на тая кука!
— Стига се пазари, Хашч — каза му Родя. — Адвоката е наш, а не кука.
— Знаеш ли на кои викат „куки“? — с прекалено спокоен глас попита Портнов. — А?
— Знам — криво се усмихна Хашч.
— Не съвсем — поклати глава Феликс. — Не съвсем, Хашч. А за тия приказки ще отговаряш.
Хашч го изгледа подозрително: накъде клони тоя? Ако съветът реши, че Адвоката е прав, то не само ще трябва да се примири с присъдата, но и да си плати.
— Що да са приказки? — не сваляше той очи от Адвоката. — Всички знаят, че каквато си бил кука, такъв и си останал. Ако мен някой ме нарече „кука“, жив няма да остане.
Феликс му се усмихна почти ласкаво. Усещаше, че днес братлетата са на негова страна и каквото и да каже, ще го приемат. Решението е взето и сега той е ценен човек за тях. Няма да вземат да го трепят, поне не сега. Той наистина успя да ги убеди, че отсега нататък ще е кокошката, дето снася златни яйца. А такива кокошки не се колят, ами ги глезят и се грижат за тях.
— Хашч! — задушевно каза той. — Трябва да се четат книжки, не бива човек да е толкова невежа. Аз какъвто съм добър, може и да не ти придирям, но нали някой друг ще се засегне. И може да иска да отговаряш за думите си.
— Че за какво да отговарям? — избухна Хашч. — За „куката“ ли? Да не би да не си ченге, а? Да не речеш, че си измил напълно ръчички, а?
— Не — поклати глава Феликс. — Не съм. Само че да знаеш, ченгетата не се церемонят с такива като нас. Знаят какво да ги правят…
Хашч усети капан. Ако всичко е така, както казва Адвоката, не му се пише нищо хубаво. Каквото и да си мисли за него, Адвоката все пак вече не е ченге, а признат бандит — вор в законе.
Но изведнъж той се вбеси. Абе той за бунак ли ме има? Мутра нагла!
— Ей — процеди той през зъби, като дълбаеше с поглед Адвоката. — Не ми ги пробутвай тия! И аз съм като теб. Накратко, щом съветът реши за теб, нямам въпроси. Обаче не ме закачай. Особено сега.
Всички наоколо въздъхнаха облекчено. Хич не им трябваше точно сега скандал в благородното събрание.
— Край! — провъзгласи Родя. — Да пием, братлета! Да стане Америка шестнайсетата ни република. Ние и знаме ще й дадем, и химн ще й съчиним — само да ни бута като всички нормални хора.
Хашч избягваше да гледа към Лазар и към Татарина. Нямаше какво повече да говори с тях за Адвоката. Но като му дойде времето, ще им го припомни.
Той никога и нищо не забравяше. Майната му на Адвоката. Трън в задника — ето какво е той. Да върви да покорява Америка, ако може.