Той изведнъж се успокои. Всичко е нормално, дори, може да се каже, добре е, че Адвоката отива пръв, а не той. Да върви. Ако се закачи, и Хашч ще направи всичко и ще отиде там. И тогава Адвоката няма да му се изплъзне… Да върви, копелето му с копеле…
Никой не знаеше, че решението на бандитския съвет вече нищо не решаваше. Те само си мислеха, че са пипнали господ за шлифера.
Феликс Портнов прекрасно знаеше, че съдбата му се решава на друго място. Просто всичко трябваше да изглежда прилично, за да не ритат братлетата.
Документите отдавна бяха подготвени, хората, от които на първо време зависеше много, предупредени. Портнов отдавна беше готов за заминаването.
А на братлетата казваха истината, но не цялата. Защо да тревожат народа? Нека всеки си мисли, че тая работа е от полза за всички и за всеки поотделно.
Но ако Адвоката оправдае надеждите, които му възлагат, той ще стане недостъпен за всички и за всеки поотделно.
Голямата политика бавно, но сигурно проникваше в бандитското съзнание.
3.
Трудностите започнаха първо във Виена, а после и в Рим.
Американците впрочем не лошо се оправяха с удивителните лупинги на масовото съветско съзнание. Приемаха радушно бежанците, но законът им забраняваше влизането в страната на членове на КПСС или на осъдени.
Американските власти не желаеха разпространяването на комунистически идеи, нито пък на престъпността.
В столицата на Италия Рим всички, които искаха да станат след време граждани на великата свободна страна САЩ, трябваше да преминат своеобразна карантина, по време на която служителите на американското посолство и съответните служби ги проверяваха. И горко на онзи, който беше скрил нещо подсъдно в миналото си. Просто не ги пускаха в обетованата земя. При това нямаше изключения.
Карантината продължаваше четири месеца. В сравнение с това, което вече им се беше наложило да изчакат, докато се измъкнат от своята бивша страна, срокът не беше дълъг. Четирите месеца минаваха бързо, всичко беше справедливо и никой не роптаеше.
Отначало Феликс Портнов беше спокоен. Документите му бяха абсолютно редовни. Биографията му — изчистена до най-малката дреболия. Дори да му бяха устроили проверка със служители на ЦРУ, пак би я преминал. Заминаването му беше подготвено най-старателно. Нали цялата престъпна върхушка беше заинтересована от неговото заминаване. И МВР, и КГБ, а за тези най-отгоре — да не говорим. Делата му в съдебните архиви бяха унищожени и той бе абсолютно спокоен в това отношение. Американците не могат да го обвинят в нищо.
Два месеца след като пристигна в Рим, той срещна Олга.
Това беше невероятно. Преди време той я търси къде ли не, но тя сякаш потъна вдън земя.
Някога той си беше изгубил ума по нея. Странна любов бе тая. И преди нея беше имал много жени, но такова нещо не му се бе случвало. Направо му завъртя главата. И без малко да я загуби.
Ремизов го предупреждаваше: не се занимавай с нея, Феликс, ще те погуби. Но той не го послуша.
Отначало всичко вървеше по мед и масло. Олга го слушаше и се подчиняваше, а в работата беше изключително решителна. Тя се оказа идеалната спътница в живота. Дори на майка му успя да се хареса.
Това все пак си беше безумие, мислеше си той сега с усмивка. Те се срещнаха за пръв път на мястото на поредния обир.
После Феликс дълго мисли колко важно значение има случаят. Съвсем случайно Олга стана жертва на негов обир.
В онази сутрин той се събуди с предчувствието — сега или никога. И макар да планираха всички операции предварително и дълго да се подготвяха, този път той се довери на импровизацията. Сякаш знаеше, че ще му се усмихне вдъхновението.
И то дойде. Всичко стана като по поръчка — леко и просто. Сивунов позвъни и независимо че беше късно, веднага им отвориха, без дори да попитат, както обикновено в такива случаи: кой е там. Тя отвори, сякаш на мъжа си, който е излязъл да изхвърли боклука и случайно си е забравил ключа.
Те веднага нахлуха в апартамента, където, освен младата жена, нямаше никой друг. Мъжът й заминал за няколко дни в Ленинград. А жената, колкото и банално да звучи, очаквала любовника си и когато отворила, мислела, че е той. Ако на някого не беше провървяло — то това бе тя.
Детето спеше и тя помоли да не го будят. Тържествуващ от успеха, Портнов шепнешком я помоли да предаде всички пари и скъпоценности в къщата, тогава значи няма да безпокоят детето й и въобще нищо лошо няма да й се случи.