И се започна нещо удивително. Отначало и Портнов, и Сивунов имаха чувството, че жената не се изплаши, а просто й е досадно да я безпокоят с всякакви глупости. Тя мълчаливо ги заведе до скривалището, където бяха всички пари и бижута — това, за което всъщност бяха дошли.
След като прибра в чантата си пакета с пари и кутийката с бижута, Портнов я попита дали не укрива още нещо от тях.
— Не ставай глупав — отвърна жената. — Там има сто хиляди в пари и поне петдесет хиляди в брилянти.
— Ще събудя детето — предупреди я Портнов. — Ще стане по-лошо.
И тогава тя заплака. Но не каза нито дума. Ако искаш — буди го, нищо не мога да направя, сякаш казваше целият й вид. Но повече пари няма.
Портнов разбра, че не му се иска да я разпитва повече за пари. Дори да лъже, той кой знае защо не искаше да тормози това дете.
— Добре — каза той. — А може ли да го погледна?
— Кого? — попита тя.
— Детето.
И тя изведнъж се промени.
— Махай се!
В очите й пламтеше такава омраза, че той взе да отстъпва от изненада.
— Какво ти стана?
Тя настъпваше насреща му, стиснала юмруци.
— Махай се, гадино!
Сивунов замахна срещу нея, но той блокира удара му и го отблъсна.
— По-кротко — каза на партньора си. И се обърна към жената: — Извинявай. Ще купя с твоите пари свещ и ще я запаля за здравето на детето ти. Става ли?
Той не искаше тя да мисли лошо за него. Такива са странностите на бандитската психика.
Тя го гледаше без всякакъв страх.
— Купи си свещ и си я наври в задника!
Сивунов се разхили. И в същия миг заплака детето. Портнов засъска срещу Андрей:
— Млъкни!
Той млъкна. Жената се хвърли към другата стая — да успокоява детето. След известно време те дочуха ласкавите й думи. По тона й не можеше да се усети, че току-що са я ограбили, задигнали са й огромна сума.
— Да вървим — каза Портнов на Сивунов и тихо, на пръсти напуснаха апартамента.
През следващите дни Феликс непрекъснато мислеше за тази жена. Просто не му излизаше от главата. Мислеше постоянно за нея и затова изобщо не се учуди, когато я видя на улицата.
Това вече не беше просто случайност, а невероятна случайност. Той притича през улицата и на самата осова линия, докато се пазеше от прелитащите коли, почти се сблъска с нея. Тя също криволичеше между колите и изведнъж се озова почти в прегръдката му. Те се спогледаха и застинаха.
Той успя да помисли, че трябва да се престори, че не я познава. Възможно е тя да се разкрещи, да го хване за ръката и да вика милиция.
— Ама че среща — каза той. — Здравейте.
Колите свиреха с клаксоните си и ги заобикаляха, а те стояха насред улицата, без да забелязват нищо около себе си.
Тя каза:
— Привет. Знаех си, че ще се срещнем.
Това прозвуча мирно, без всякаква заплашителна нотка.
— Знаели сте? — попита той.
— Да.
Колите вече не свиреха — те възмутено настояваха да им се разкарат от пътя.
Той я вдигна на ръце и я понесе към тротоара.
Тя не се дърпаше, не викаше, не молеше да я пусне. Дори се притисна към него, за да му е по-лесно да я носи. Когато Портнов я пусна на тротоара, вече знаеше, че няма да й позволи да се отдели и крачка от него.
Те отидоха в някакво близко кафене, изпиха бутилка шампанско и тя му разказа за себе си. Мъжът й, високопоставен номенклатурчик, който наблюдава търговията в Москва, отдавна не предизвиква у нея нищо друго, освен гнусливо недоумение. Разбира се, тя не му е вярна. Напоследък често сменяла любовниците си, искало й се да промени нещо в жалкия си, както тя се изрази, живот. Единствената й радост било детето, но явно, че скоро ще се лиши от него…
Мъжът й се върнал на следващия ден, след като Портнов идвал в техния апартамент. Тя каза именно така — „идвал“. Сякаш не го е ограбвал, а просто е бил на гости.
Тя разказала на мъжа си какво е станало в онази нощ. Признала си, че сама е показала скривалището. Мъжът й побеснял. Защо, крещял той, тя не извикала съседите, милицията? Защо се е държала като идиотка? Защо изобщо винаги се държи като идиотка? Защо прави винаги каквото й се иска, а не каквото е от полза за тяхното семейство?
Тя му отвърнала, че семейството им отдавна не съществува и той го знае. А тя пък знае, че той живее с нея само защото се страхува, че разводът ще се отрази пагубно на гадната му кариера в тая гадна партия.