Неведнъж се опитваха да го подкупят, но той твърдо пазеше имиджа си на неподкупен. Впрочем и това беше планирано. Портнов както никой друг имаше точна представа какво ще му се случи, ако, не дай бог, някой от своите или чуждите от сродните ведомства го спипа. Прекалено много зложелатели мечтаеха кога най-после тоя натегач Портнов ще се препъне. И тогава изобщо нямаше да липсват мераклии да го наритат. Твърде много колеги му завиждаха и прекалено много търгаши и „сенчести“ бизнесмени жадуваха да видят краха му.
Пък и какво е рушветът? Ако някой бизнесмен от сенчестата икономика е направил милион — то колко може да предложи на Портнов като компенсация, та да го остави на мира? Пет, хайде да са десет хиляди. Това, разбира се, са огромни пари за един инспектор, който получава двеста, най-много триста рубли. Но не и за Портнов. За някого десет хиляди са големи пари, но за него са джобни.
И най-главното. Щом вземеш подкуп, веднага ставаш задължен на онзи, който ти го дава, започваш да зависиш от него. А за Портнов най-важното беше усещането за независимост. Независимост от всички!
Той търпеливо чакаше своя час. Умението да чака никога не го беше подвеждало.
Докато изпълняваше старателно задълженията си, той не пропускаше да се вглежда внимателно в хората, с които работеше. От цялото си обкръжение набеляза двама: старши лейтенант Андрей Сивунов от своя отдел в УБХСС и шофьора Ваня Матюхин. Той ги наблюдава няколко месеца, постепенно се сближи с тях и започна внимателно да ги подготвя за работата, която им беше определил. Когато дойдеше времето, Портнов не се съмняваше, че двамата с готовност ще се съгласят.
И той не се излъга. И Андрей, и Ваня бяха достатъчно подготвени, за да приемат без колебание предложението, което им направи висшестоящият другар. Нещо повече, те се заловиха възторжено за идеята на Портнов.
Дотогава Феликс си беше спечелил голям авторитет и сред колегите, и сред хищниците, с които водеше безпощадна война.
Всичко беше готово. И Портнов, след като организира престъпната си група, започна тъмните си дела практически без нито една грешка.
Първи пострада от неговата банда някой си Ян Абрамович Левинсон. Той беше стар предприемач, известен сред московския елит, който живееше скромно, но тази скромност бе принудителна, както успя да изясни Портнов. Предприемачът Левинсон просто не можеше да си позволи да живее в комфорт и разкош — веднага щяха да го набутат в пандиза. Той, разбира се, криеше колко има, но за Портнов това не беше тайна.
Бандитите не закачаха Левинсон. Да го оберат би било равносилно на самоубийство за тях и всички престъпници го знаеха. Но Портнов имаше собствено мнение по въпроса.
Колегите на Феликс неведнъж бяха проверявали далаверите на Левинсон и всеки път опитният предприемач успяваше да се измъкне сух от водата. Портнов, естествено, се досещаше за причините на тази ловкост. Ако искаше, Феликс би могъл да спипа колегите с рушвета в джоба, дори знаеше сумите, с които Левинсон се откупуваше, но това не му беше нужно.
Трябваше му самият приказно богат предприемач.
Това се случи през една зимна нощ на хиляда деветстотин и седемдесета година. Портнов, Сивунов и Матюхин паркираха край дома на Левинсон, когато там вече бяха угаснали всички прозорци. Ваня остана в колата, а Феликс и Андрей влязоха в асансьора, изкачиха се до десетия етаж и звъннаха в апартамента на Левинсон. Вратата беше неугледна, някак овехтяла, и Сивунов дори взе да се съмнява дали не са сбъркали мястото. Портнов го успокои: знаем ги ние тия маскировки.
Дълго не им отваряше никой и Портнов пак позвъни: твърдо и заповедно.
Най-накрая иззад вратата се затътриха нечии крака и се чу тънък, треперлив глас:
— Кой е?
— Отваряйте, милиция! — сурово отвърна Портнов.
— Какво искате?
— Трябва ни гражданинът Левинсон.
— Защо?
Портнов погледна към Сивунов и като набра в гърдите си повечко въздух, гръмко и властно изрева:
— Отваряйте, гражданино Левинсон. Фамилията ми е Портнов. Аз съм капитан от УБХСС. Чували ли сте за такъв?
Той беше сигурен, че Левинсон е чувал. Ненапразно Портнов толкова време трупаше авторитет.
— Портнов? — повтори иззад вратата Левинсон. — УБХСС? Капитан? Че какво искате?