Тя го избягваше. Той се опита да говори с нея, но Олга отказа. Сякаш той олицетворяваше нещо, което тя завинаги бе откъснала от себе си. Той се самоуспокояваше, че ще я открие после в Щатите. И тогава тя няма къде да се дене от него.
Той нямаше към нея никакви претенции. Беше оставил голяма сума пари в тайник, за който знаеха само двамата — той и тя. Мислеше, че когато излезе, ще намери само половината. Така беше справедливо: той сам й каза, че половината са нейни.
Но парите не бяха пипнати — Олга не беше взела нито копейка.
Това го потресе. Първо реши, че е загинала. Но за Нова година майка му получи честитка. Без подпис. Но той позна почерка. И започна да я търси с още по-голямо желание. Майка му вече не бе между живите.
Всичко беше напразно.
А сега, когато отново я намери, тя не искаше да има нищо общо с него. Това направо го уби.
После тя замина в Щатите. А него кой знае защо не бързаха да го пратят там. Минаха четири месеца, пет, шест. Търпението му се изчерпваше.
И ето че го поканиха на разговор. Този разговор коренно се различаваше от предишните.
— Вие сте Портнов, Феликс Михайлович, нали?
— Да.
После следваха обичайните въпроси, той отговаряше уверено — всичко беше му писнало донемайкъде.
И изведнъж:
— Кой е Вячеслав Ремизов?
Той се учуди, както и се полагаше.
— Съсед. Познаваше баща ми.
Поправиха го:
— Той е работил заедно с баща ви. В НКВД, а след това в МГБ. Нали така?
Той трескаво съобразяваше. Откъде знаят? Какво още им е известно?
Оказа се, че всичко им е известно.
Той мигновено разбра всичко. Ех, Олга, Олга… Защо? Какво толкова съм ти направил, че дори не искаше да говориш с мен. А и защо ти трябваше да доносничиш за мен? И то на американците!
Макар че вече знаеше защо. Сам си е виновен. Не трябваше да дрънка: „Ще те намеря в Америка, няма къде да ми избягаш.“ И ето, тя се защити по този начин. Всеки се спасява, както може. Нея нищо не я заплашва. Тогава той я спаси от съд и тя е чиста. Комунистка не е била. Била е омъжена за комунист, но това не е голям грях в очите на американците, нали са демократи.
Добре. Какво толкова могат да ми направят? Най-страшното е да не ме пуснат в Щатите. Да вървят на майната си! Няма да е по моя вина, братлета, Господ ми е свидетел.
И той мъдро разказа всичко за себе си: съдили са го, има присъда, но хайде да видим за какво. За това, че е експроприирал комунисти, при това най-високопоставени! Та той си е дисидент, съвременен Робин Худ! И въобще не може да се върне в Съветския съюз. Така че те имат два изхода: или ще го приемат в САЩ, или ще го върнат в СССР, където него просто ще го разстрелят. Каквото и да е! Вече всичко му е писнало. Като ще е смърт, добре… Само да свърши това чакане.
Но след като го изслушаха внимателно, американците му предложиха трети вариант.
Той ги слушаше и разбираше, че всъщност са прави. И това, което му предлагат, е справедливо. А като се замисли, всъщност предложението им съвпада с неговите цели. За известно време — но съвпада. И дори може да му помогне.
Силно може да му помогне.
Те още не бяха му разказали и една трета от това, което се канеха, а той вече разбра всичко. И изслуша внимателно всичко докрай.
После се съгласи.
Когато самолетът вече летеше над океана, му дойде наум, че Олга, независимо от какви намерения се е ръководила, всъщност му свърши не лоша работа — във всички отношения.
Съвсем не лоша.
5.
Портнов много бързо се разгърна на новото място. Помагаха му „връзките“ — и тези, които останаха в Москва, и новите, които се появиха тук. По-точно в Рим.
Само след половин година Феликс Портнов стана един от най-почитаните хора в Брайтън Бийч. Сред руските емигранти имаше немалко хора, които, меко казано, нарушаваха и човешките, и божите закони, както и такива, които вътрешно бяха готови за това, но не знаеха как да реализират престъпния си потенциал.
Портнов действаше, без да бърза, но последователно и енергично. След половин година той вече имаше мобилен екип, готов във всеки момент да изпълни всяко желание на боса. Портнов успя да създаде в Америка еталонно копие на „руската мафия“.
Дейността на новия емигрант, естествено, не се харесваше на всички. Някои се опитаха да попречат на Портнов да въведе свой ред. Например Миша от Одеса.