Ето кой изобщо не би могъл да напусне страната под никакъв предлог! Ако ще в Съветския съюз всичко да се обърне надолу с главата — Татарина не би могъл да излезе от Русия.
Но се случи. Сега Татарина седеше срещу него, наливаше се с уиски и спокойно говореше за цените на нефта, за компютри, за стратегически суровини, от които може да се направят луди пари. При това в джоба му лежеше истински международен паспорт с истинската фамилия на Татарина, а не някакво менте.
Портнов най-после повярва. Това беше истината — невероятна, луда, но истина. И разбра, че чак сега, а не когато дойде в Америка, е дошло времето му.
Неговият звезден час.
— Време е да връщаш дълговете си — говореше Татарина. — Братлетата се надяват на теб, Адвокат.
Започва се, помисли Портнов. Сега Татарина ще му поиска половината за общата каса.
Но той каза нещо друго:
— Никой не ти иска милионите. Сега в Русия има такива възможности, че само мързеливец или глупак не може да натрупа поне два-три пъти повече от теб.
— Откъде знаеш колко имам? — подсмихна се Портнов.
— Ние знаем всичко — усмихна се в отговор Татарина и показа чисто новите си изкуствени зъби. — Следим успехите ти.
— И какво всъщност искате от мен?
— Парите трябва да са чисти — нравоучително отбеляза Татарина. — И ти трябва да ни помогнеш в това.
— Искате да пера парите ви тук, в Щатите?
— Да — кимна Татарина.
Няколко дни след този разговор с Татарина Портнов не можеше да си намери място. Нищо не го радваше: нито парите, нито Юля и другите курви.
Работите му вървяха прекрасно, но направо го изгаряше вътрешен огън.
Искаше да се върне в Русия.
Той нямаше никакво намерение да пере парите на братлетата. Искаше сам да поиграе хазарт със съдбата в този нов Клондайк.
Само че какво ще кажат новите му господари? И веднага разбра, че те няма да му попречат. Много повече полза може да им донесе там, в Русия. Каквото и да става там, Русия винаги ще ги плаши. Да, ще го пуснат. Интересно, че те самите още не са му предложили.
Само че той винаги играе само за себе си. Какво като са ЦРУ? Според бандитските закони използваш баламата и му пускаш лойчицата.
Десета глава
Кулминация
1.
Веднага щом затвори слушалката след разговора с шефа на МУР Грязнов, Сергей Козлов разбра, че не бива да остава и миг повече в апартамента си. В никакъв случай!
Той се хвърли към Альошка и взе да го буди.
— Обличай се, Льошка, хайде по-бързо!
— Къде отиваме? — попита сънено момчето.
Сергей се спря. Наистина — къде? Той си няма никого в Москва. А не бива да заминава надалеч, трябва тук някъде да се скрие. И Светлана не може да остави — трябва да я погребе.
Още сутринта се канеше да отиде при тъща си, за да се договорят къде и кога да погребат Светлана. Значи там ще отидат с Альошка.
Но бързо се отказа от тази мисъл. Веднага ще ги открият. Може, разбира се, да остави Альошка при тъща си, а сам да търси къде да се скрие. Тъщата ще го разбере, ще й остави пари, а после, когато всичко се успокои, ще навести гроба на Светлана.
Но и това е невъзможно, защо забравя. „Следващият ще бъде синът ти“… Те не се шегуват. Той е виновен за смъртта на Светлана — за нея вече нищо не може да направи. Но Альошка няма да им даде.
За нищо на света!
Колко прост въпрос му зададе синът му: „Къде отиваме?“ Прост въпрос, а той не знае отговора.
При роднини не може, а приятели, истински приятели, няма. От тези, дето се познават в нужда.
Но решението, ако много го търсиш, винаги идва.
Инсаров.
Ако някой може да му помогне сега, то това е Алексей Инсаров. Първо, тия гадове няма да търсят при него, знаят, че двамата са скарани до гроб, и второ, преди да тръгне срещу Алексей Инсаров, шеф на каскадьорската група, човек трябва добре да си помисли и да се подготви. Не е орех за всеки зъб.
Те излязоха от апартамента и взеха да слизат по стълбите. И тогава видяха двамата непознати мъже.
Сергей веднага ги заподозря. Можеше да бъдат и закъснели гости при някого от съседите. Но за всеки случай той отстъпи назад и прикри сина си.
Двамата направиха грешка, по-точно онзи, който вървеше пръв. Като видя Сергей, инстинктивно трепна и пъхна ръката си в джоба. Сергей не го изчака да извади ръка с каквото там имаше в джоба му и се изстреля като пружина.