Жената на Инсаров се наричаше Татяна.
— Това е — завърши Сергей. — Сега вече знаеш всичко. И никой, освен теб, не може да ми помогне. Така че…
— Разбрах всичко — прекъсна го Алексей. Толкова е зле, че няма накъде, помисли той. А на глас каза:
— Не си ти виновен. По-точно виновен си, но не само ти, а и аз.
— Ти пък от къде на къде? — попита Сергей.
Инсаров обясни мрачно:
— Аз те набутах така в ъгъла, че ти сам си надяна примката. Гордостта ни е виновна за всичко. И твоята, и моята. Все чаках да дойдеш и да ми се извиниш. Но не мислех, че ще стане така. Извинявай.
Сергей мълчеше. Благодарен беше на Инсаров, че ги приюти посред нощ. Синът му кротко спеше на дивана. Настолната лампа беше закрита със синия шал на Таня, за да не блести в очите на момчето.
Някаква буца в гърлото пречеше на Сергей да говори. Пред очите му сякаш се носеха картините от последните месеци.
Мълчанието се проточи. И на двамата им се струваше, че ако сега някой от тях каже нещо, старото, ненужното пак ще изпълзи от всички дупки и ще запълни пространството, ще ги задуши, ще им отнеме надеждата.
Инсаров отвори вратата към балкона и кимна на Сергей: да излезем да попушим.
Те излязоха на балкончето. Сергей най-много се боеше, че на чист въздух Инсаров ще усети потребност да се изговори, да му каже нещо нравоучително. Но не стана нищо такова.
Те стояха на балкона, пушеха и гледаха как се ражда новият ден над града.
И мълчаха.
4
Сутринта в кабинета на Стас Аленичев зазвъня телефонът.
— Здравейте. Козлов се обажда.
Стас мълчеше, без да може да пребори вълнението си.
— Козлов — повтори Сергей в слушалката. — Каскадьорът.
— Къде сте?
— Аз съм… на сигурно място. Трябва да се срещна с вас.
— Да, да — каза Стас. — И то колкото се може по-скоро.
— Принуден бях да напусна апартамента си.
— Разбирам. Синът ви с вас ли е?
— Разбира се. Ще ни поръчате ли пропуски?
— За вас и за сина ви? — попита Стас.
— За мен и за Инсаров.
— Кой беше той?
— Моят приятел и шеф от бившата работа в киното. Той знае всичко и също иска да се срещне с вас.
— Добре. Кога да ви чакам?
— След час.
— Отлично.
Той записа името на Инсаров, за да оформи пропуска, и затвори слушалката.
Стас прекара и тази нощ в служебния си кабинет. Дъщерята на Маков се беше настанила за постоянно в стаята му. Стас не я безпокоеше. Служебните дела напоследък го задържаха все повече в МУР. Всеки момент можеха да дойдат важни агентурни сведения. Затова кабинетът му стана временно пристанище: и работно място, и дом.
Вчера за половин час отскочи до вкъщи и като отвори вратата, помисли, че е сбъркал апартамента. Коридорът светеше от чистота, а от кухнята се носеше ароматен мирис на борш. Той обичаше много украинския борш и отдавна не беше го ял. Люба се появи от кухнята с почервеняло лице и Стас с удивление забеляза, че тя доста бързо се е съвзела: изглеждаше свежа, румена и някак по домашному.
— Стас! — искрено му се зарадва тя. — Тъкмо навреме! Сега ще обядваме. Сигурно сте изгладнели много?
Стас смутено взе да отказва:
— Моля ви се! Няма нужда, хапнах вече.
— Не искам и да чувам! — решително го прекъсна Люба. — Веднага си измийте ръцете и на масата!
Нямаше къде да се дява и той се предаде.
Боршът беше великолепен. Но го смущаваше, че Люба седи срещу него и го гледа как яде. Когато Стас срещна погледа й, тя се усмихна и каза:
— Приятно е да ви гледа човек как се храните.
Той само измуча нещо в отговор.
Тя седеше все така срещу него и го гледаше, докато той не изяде едната порция, после втората.
Боршът наистина беше великолепен.
Грязнов не се намесваше в разговора. Той просто слушаше за какво си говорят тези мъже. И тримата бяха красиви, здрави, млади. Художниците от епохата на Възраждането щяха да изпаднат във възторг от такива модели.
Но тримата говореха на доста далечна от изкуството тема.
— Ние тук измислихме нещо — говореше Инсаров. — Нещо като операция. След като сте се обадили на Серьога, той се е подплашил и е избягал при мен. Тия бандюги знаят отнякъде, че котка ни мина път, тоест скарани сме. Така че до днешната нощ аз нищо не съм знаел за Серьога. А през нощта той е дошъл при мен и ми е разказал всичко. И аз значи съм се заинтересувал от тия хора. И съм го помолил да ме свърже с тях.