— Защо? — попита Аленичев.
— Ами така — обясни Инсаров. — Уж да спечеля нещо.
— Ясно — кимна Стас. — А в действителност защо ви е това?
— Как защо? — продължи да обяснява Инсаров. — Първо, за двама е по-лесно. Второ, аз си мислех, че ще ви потрябват свои хора. Като агенти, така да се каже. Нима не ви трябват?
Стас едва забележимо се усмихна.
— Не би било зле. Но нима мислите, че те са толкова наивни, та ще успеете да ги въртите на пръста си?
— А защо не? Защо да не ни повярват? На всекиго трябват пари и те предполагат, че могат да купят всекиго.
— Може и така да е — съгласи се Стас. — Но уверявам ви, те вече са осведомени, че сега седите тук, на „Петровка“, и разговаряте с оперативни служители.
— Откъде могат да знаят? — учуди се Инсаров.
— Не бива да подценяваме възможностите им. Те са в състояние да водят външно наблюдение, да прослушват нашите разговори. Това не е просто група рекетьори, искаме добре да го разберете. Те са добре въоръжена и технически съоръжена банда.
Инсаров изгледа косо Козлов: защо мълчиш.
Стас си обясни този поглед посвоему.
— Не смятайте, че Козлов не ви е разказал всичко. Казал ви е каквото е знаел. Но той знае недостатъчно, за да си представи пълната картина.
Инсаров попита:
— Какво да правим тогава? Как да отмъстим за смъртта на Светлана?
— Вие богат човек ли сте? — попита вместо отговор Стас.
Инсаров сви рамене:
— Зависи какво имате предвид.
— Искате да се престорите на нуждаещ се от пари. Но те имат възможност да проверят доходите ви — предупреждавам ви, за да избиете от главата си всякаква самодейност. Главният, така да се каже, каскадьор на страната няма да отиде да моли за работа престъпниците.
Инсаров унило се съгласи, но това не означаваше, че се е примирил.
— Нима така ще седим със скръстени ръце?
И тук в разговора им се намеси Грязнов.
— Не — каза той твърдо. — Няма да търпим бандитите. И както се досещате, вече правим нещо. Но всеки трябва да се занимава със своята работа.
— Светлана е убита — каза Инсаров.
Сергей Козлов изведнъж се заклати от тези думи, сякаш някой го бе ударил.
— Да — каза Грязнов. — Светлана е убита. Струва ли си да умножаваме броя на жертвите? А той неминуемо ще нарасне, ако се намесите в хода на събитията. Ние, разбира се, бихме могли веднага да арестуваме Козлов, имаме достатъчно основания за това. Но няма да го направим. По-късно ще разберете защо. — Той помълча, после попита: — Разбрахме ли се? Никаква самодейност!
— Разбрахме се — каза Инсаров.
— А ако наистина искате да ни помогнете — продължи Грязнов, — скрийте на сигурно място вашия приятел и сина му. На такова място, че да можем да се свържем при необходимост веднага с тях. И с вас, разбира се. Можете ли да го направите?
Инсаров се забави с отговора.
— Мисля, че да — каза накрая.
— Отлично — обобщи Грязнов и се зачете в някакви документи, с което им даде да разберат, че разговорът е приключен.
След като Инсаров и Козлов излязоха от кабинета, Грязнов каза на Стас:
— Днес в Главната прокуратура ще има оперативно съвещание за хода на разследванията по убийствата в Москва. Искам да дойдеш там заедно с мен.
— Слушам — отговори Аленичев.
— Май тоя неуловим Портнов все пак се е издънил — каза сякаш между другото Грязнов.
— Нима? — трепна Стас. — Какво имате предвид, другарю подполковник?
— Съвещанието е спешно — обясни Грязнов. — Вече и президентската администрация иска резултати по всички дела, свързани с нападенията срещу банковите инкасатори.
— Но нали ние и така работим заедно с прокуратурата и ФСС.
— Инициативата този път идва от чекистите — каза Грязнов. — Те настояват за това незабавно съвещание.
— Е, и какво? Къде е връзката с Портнов?
— Ами това, че нещо не се харесва на чекистките шефове — каза Грязнов. — Затова мисля, че Портнов е сгафил…
— Все пак не разбирам хода на мислите ви — сви рамене Стас. — Според вас този Портнов е свързан с тях, така ли?