— Не се съмнявам — отвърна Грязнов. — Затова трябва да разобличим тази връзка.
— Да им пробутаме нова жертва? — попита Стас.
Грязнов го изгледа със съмнение:
— Интересно мислиш, макар че сега аз не разбирам нещо в думите ти.
5.
„Руски авиолинии“ станаха собственост на фирма „Ню Мос“. Но нямаше време за празнуване.
Тъкмо напротив. Именно сега за Портнов настъпваше най-горещото време. Всъщност, погледнато генерално, не оставаше много работа. Можеше да приключва дейността си. Наистина приключването трябваше да се извърши енергично, за да бъде ефективно и с максимална полза за делото. После, когато всичко се успокои, може да се жънат плодовете на сравнително кратката му дейност в Москва. Поне за малко. После той ще измисли с какво да се заеме. Но сега трябва да приключва.
Юрий Анатолиевич Фролов трябваше да послужи като жив пример за тези, които се опитваха да му попречат в Москва. „Жив пример“ беше твърде бодро казано. Твърде оптимистично за Фролов. По-точно би било да се каже „мъртъв пример“.
Но как да направи от Фролов плашило за всички, които му се изпречат на пътя, Портнов ще помисли още малко… А сега… Сега пред него стоеше още една задача. Ако иска да живее в Щатите така, както е намислил, трябва да изпълни тази задача на всяка цена.
Просто няма избор.
Тези задачи усложняваха живота му и тровеха настроението му. Но какво да се прави. Не всеки ден е празник, трябва да се примирява с това. За да имаш всичко, трябва да умееш да се лишаваш от дреболиите. Въпросът е какво влиза в дреболиите. Всеки си има своя представа за това. Как беше казал новият финансов министър на Русия? „Трябва да делим.“ Правилно. Това дори не е истина, а цяла философия.
Понякога такава философия е по-скъпа и от истината.
Портнов не можеше да понася риболова. Времето, прекарано с въдица в ръка, той смяташе за изгубено, бездарно похабено.
Но първото, което направи в първия си свободен ден в Русия, беше да отиде на риболов. Оттогава той пристигаше всяка събота на тихото езеро край Москва, недалеч от град Ковальов. Понякога му се струваше, че през целия си живот всяка събота е ловил риба в това проклето езеро, което му беше омръзнало до смърт.
Но гласно той се възторгваше.
Чак на третото си отиване там се срещна с този, заради когото всъщност идваше на този проклет риболов.
Берг го предупреди:
— Той е тук.
— Слава богу — прошепна Портнов.
Той предвиждаше минимум седем-осем ходения, преди да се срещне с Аркадий Селезньов. Но му провървя: още на третия път в мрежата му попадна едрата, мечтаната риба. Впрочем май рибата сама чакаше кога ще й опънат мрежата, за да влезе.
Аркадий Селезньов се оказа едър четиридесетгодишен мъж с буйна черна брада без нито едно бяло косъмче. Той беше водещ специалист в разположения недалеч от езерото секретен институт.
При това излезе заклет рибар.
След като ги представиха един на друг и ги оставиха сами, Портнов веднага премина към работата:
— Как мислите, Аркадий, сто хиляди долара голяма сума ли са?
— Немалка — кимна Селезньов. — Бих искал да ми плащат такива пари на мястото, където работя.
— Наистина ли? — сякаш се изненада Портнов.
— А защо не?
— Нали разбирате — след кратка пауза продължи Портнов, — че моите хора свършиха немалко работа, за да се срещнем с вас.
— Разбирам.
— Значи трябва да сте наясно, че имам за вас достатъчно интересно предложение, нали?
— Естествено.
Селезньов не беше словоохотлив. Портнов знаеше, че вътрешно събеседникът му отдавна е готов за предателство, оставаше само правилно да проведе играта.
Преди да се реши на среща със Селезньов, Портнов проведе доста подготвителна работа. Всички привички и особености на Учения бяха най-подробно разучени. Накрая Портнов реши да проведе срещата. Но изведнъж работата, която вървеше като по мед и масло, забуксува. Във всеки друг случай Портнов не би настоявал. Но кандидатурата на Селезньов беше дотолкова подходяща, че Портнов не можеше да се откаже от него. Той реши, че ще ходи на тоя проклет риболов дотогава, докато не се срещнат.
После Портнов разбра: Селезньов най-банално се страхуваше и просто протакаше. Страхлива натура, нищо повече. В това, че Селезньов не е споменал на никого за работата, която проведоха с него, Портнов не се съмняваше. От известно време Аркадий Селезньов беше под сигурен „калпак“.