— Дяволите да те вземат! — ядоса се Портнов. — Ако веднага не отворите, ще разбием вратата ви. Това ли искате? Изобщо не смятам да се церемоня с вас.
Съдбата на планираната операция увисна на косъм. Мислеше, че е предвидил всичко, но ако Левинсон не им отвореше…
Обаче Левинсон вече отваряше вратата. Портнов и Сивунов се спогледаха и облекчено въздъхнаха.
— Портнов, разбираш ли — недоволно мърмореше Левинсон, докато дрънчеше с многобройните брави. — УБХСС… Ходят по нощите да плашат хората… И защо ходят?
Бравите бяха много. А и отвътре вратата изглеждаше солидна, не като отвън.
— Здравейте — каза Феликс, като влезе вътре. — Аз съм Портнов.
— Здрасти — отвърна домакинът. — Левинсон. На какво дължа честта?
При това той хвърли кратък поглед към Сивунов, който се намъкна след Портнов.
— Е? — Левинсон обърна очи към Портнов. — Не чувам на какво дължа честта?
— Жена ви и децата вкъщи ли са? — попита Портнов, макар прекрасно да знаеше, че те не съществуват. Левинсон беше стар ерген.
Ян Абрамович го гледаше насмешливо.
— Феликс Михайлович — обърна се той изведнъж по малко и бащино име към Портнов. — Хайде да не си играем на криеница. Аз съм стар и болен човек и по това време имам навика да спя. Вие знаете прекрасно всичко за мен, а и аз зная едно-друго за вас. Затова няма да сбъркам, ако кажа, че и двамата сме ергени. Жена нямам, деца също. Ако не възразявате, предлагам да преминем към работата. Все още се надявам да подремна тая нощ.
Портнов разпери ръце.
— Човек предполага, а бог разполага — каза той. — Кой знае какво ще донесе тая нощ на всички ни?
— Вие да не сте дошли да ме шашнете с ерудицията си? — попита го Левинсон. — Ако не ви затруднява, минете към въпроса. Ей богу, наистина имах тежък ден.
— И защо така? — насмешливо попита Портнов. — Да не би Краснодарската фабрика да ви е провалила плана за мъжките ризи?
— Не разбирам за какво говорите.
— Или е спряла Днепропетровската фабрика? — ехидно продължи Портнов. — И вече не шие американските панталони?
— Вие бълнувате!
— Няма такова нещо — поклати глава Портнов. — Това са само две от фабриките, които притежавате. А иначе те са доста повече. Да не сте намислили да се конкурирате с държавата, Ян Абрамович? Организирали сте частен предприемачески синдикат и документите, които потвърждават странната ми мисъл, лежат в тази папка. Ето я — под мишницата на помощника ми. Така че да не спорим.
— Да не сте дошли със заповед за обиск и арестуването ми, Феликс Михайлович?
— А вие какво мислехте, че всичко ще ви се разминава до реставрацията на капитализма в Русия? Съвсем слаби шансове имате да я доживеете.
— Вие сте полудели, Портнов!
— Нима — бързо каза Феликс. — Ами вие, Ян Абрамович?
— В какъв смисъл?
— Имам предвид вашето капиталистическо производство в нашата социалистическа страна. Обаче дори капиталистите плащат данъци.
— А, това ли било! — засмя се Левинсон. — Да бяхте казали веднага. Но на мен ми казаха, че вие уж не вземате. Аз, разбира се, твърдях, че всички вземат, просто всеки човек си има своя цена. И се радвам, че не съм се излъгал. Впрочем аз въобще рядко греша. Колко искате, Феликс Михайлович? Мога да ви предложа петдесет хиляди наведнъж и по две хиляди всеки месец.
Сивунов подсвирна и погледна шефа си с възхищение.
Портнов го сряза с поглед: вземи се в ръце.
— Петдесет хиляди са доста пари — каза той на домакина. — Двеста и петдесет мои заплати.
— Виждате ли — усмихна му се Левинсон.
Обаче нещо у този нощен гост не се харесваше на Ян Абрамович. Не се зарадва много Портнов на предложената сума. Може би си струва да вдигне цената? Но, дявол да го вземе, накъде повече да я вдига? Той и така предложи тавана, като се опитваше да порази въображението на най-неподкупното ченге в Москва. И какво? Не, не му харесваше тоя Портнов…
— Прав сте — каза му Феликс. — Всеки човек наистина си има цена. Така че показвайте парите.
Ян Абрамович с мъка сдържа въздишката на облекчение.
— Минутка — каза той. — Изчакайте ме малко тук. Ще ви донеса парите и се надявам от този ден да станем приятели.
— Ние ще дойдем с вас — заяви Феликс.
Левинсон с укор погледна гостите. Не, не му харесваше всичко това. Че пък и на кого ли би се харесало? Дошли през нощта, претенциите им край нямат…